Кампанията отблъсна хората да гласуват на референдума 25.01 | 12:21

Антоанета Цонева е председател на Управителния съвет на Институт за развитие на публичната среда. От 2001 до 2004 г. тя работи като първия омбудсман на Софийска община.

Експерт е в сферите на местното самоуправление, антикорупционните политики, гражданското участие в демократичния процес и изборния процес.

През 2011 г. институтът, който тя ръководи, подава жалба до Административен съд София – град срещу Централната избирателна комисия (ЦИК) заради отказа й да предостави достъп до нейни стенограми и протоколи от заседания.

Според Вас този референдум исторически ли е?

- Исторически е в смисъл, че той е първият демократичен референдум, проведен по демократични правила. По отношение на неговото значение и как би се отразил той върху действията на институциите за развитието на енергийната стратегия на България, във всички случаи е рано да се дава оценка, защото зависи все пак какво ще се случи – дали ще превалира отговорът "да", дали ще превалира отговорът "не".

Към момента всички изследвания сочат, че по-скоро съотношението е 3:2 в полза на отговора "да". Има една-единствена хипотеза, по смисъла на която е възможно да се разгледа отново въпроса за АЕЦ "Белене" от парламента, и това е, ако 20% от хората с право на глас излязат в неделя и повече от половината от тях гласуват с "да". Тогава, според закона, въпросът трябва да се разгледа от парламента.

Отново мнозинството ще има възможност да се произнесе, както то направи през март, когато след решение на Министерски съвет, проектът "Белене" беше прекратен и това решение по своеобразен начин беше "санирано" от самия парламент. Дали този референдум ще има историческо значение, зависи от това, дали е възможно проектът "Белене" да се отвори отново, защото става въпрос за значителна инвестиция и във всички случаи това ще има дългосрочен ефект.

Как оценявате информационната кампания за референдума. Според Вас останаха ли неясни и неразбрани неща за хората?

- Трудно ми е да ви дам конкретни данни за това, как се разпределят дяловете на хора, които се чувстват добре информирани, и такива, които не се чувстват добре информирани. Няма достатъчно социологически изследвания по тази тема, което е странно, защото когато се прави референдум, би следвало например НЦИОМ да следи тренда на нарастване или промяна на информираността във всички аспекти - като започнем от това какъв процент от хората знаят, че ще има референдум, какъв от тях знаят правилата за провеждането му, какъв дял смятат да участват, как разбират въпроса и всички онези аспекти, които са важни.

Ние не наблюдавахме подобна заинтересованост от страна на тази държавна структура, която периодически да захранва с подобна информация. Едва вчера излезе едно изследване, според което 60% от хората имат самооценка, че са информирани, като обаче трябва да се уточни, че 10-15% са тези, които целенасочено търсят информация. И се предполага, че тяхното познаване на темата е много по-детайлизирано. Докато останалият дял от хората по-скоро получава информация през средствата за масова информация в рамките на самата кампания.

Така че на мен ми е трудно да диверсифицирам информираността повече от тези данни. Но това, което аз забелязвам, също по социологически данни, е, че има едно отместване на хора, които са се колебаели, дали да се включат в референдума в началото и значителен дял от тях преливат към тези, които вече са решили да не участват.
Оттук може да се направи извода, че кампанията, по начина, по който тя протече, е разколебала една част от избирателите да участват.

Ако трябва да дам качествена оценка на самата кампания – тя беше страшно дезинформираща по отношение на фактите, които са важни, за да се вземе информирано решение. Основните спорове се развиваха около цената на тока на електричеството, цената на изграждането на АЕЦ "Белене" и в много по-малка степен и темата за сигурността. Това бяха трите основни пункта, около които страните с различни тези сблъскваха своите позиции.

Предоставената информация по всички тези въпроси беше крайно противоречива – едната страна дава едни факти, а другата – крайно противоположни. Отделно от това започнаха едни "течове" на информация. Докладът на HSBC изтече през Balkanleaks. Не знам дали има друг референдум в света, чиито източник на информация за публиката да е създаден по такъв начин, което е крайно парадоксално и само по себе си говори за дефицита на информация.

Влязоха в акция и кашоните източници - някакви писма с RWE. Не знам въобще дали тази информация достигна до хората. Според мене падна по-гъста мъгла върху въпроса, част от хората бяха по-ориентирани преди да започне кампанията. Това дава на кампанията оценка на слаба, лоша, дезинформираща кампания. Тя много повече приличаше на пропагандна кампания по време на война.

Всъщност знаете, че по време на война и преди избори се лъже най-много. Това беше военна стратегия, всъщност абсолютна заблуда за позицията на противника. И в един момент, в който управляващата партия смени своята позиция и премина в лагера на тези, които ще защитават тезата "не" на "Белене", тогава вялата им до този момент кампания се изроди в чисто политическо противопоставяне.

И водещите играчи в нея станаха БСП и премиерът, защото не мога да кажа, че ГЕРБ имат други говорители в кампанията. Дори тези 76 депутати, които инициираха референдума, те остават неразпознаваеми за публиката.

Това беше крайно объркващо за хората, които наблюдават кампанията. Позиционирането вече стана чисто политическо, аргументите - политически – внушения за корупция, измама, кражби, комисионни и всякакви неща затрупаха хората и не смятам, че помогнаха на възможността им те да получат едно познаване на проблема. Имаше възможност в хода на кампанията хората да бъдат по-добре информирани за характера на ядрената енергетика, дори за смисъла от участието в референдум, но много малко време беше посветено на самите експерти, неправителствени организации. Хора с обективна позиция не намериха достъп до самата кампания.

Въпросът на кампанията също е изключително сбъркан и неправилен. Той съдържа в себе си две питания. Според вчерашните данни на "Алфа Рисърч" 30% от българите са против самата технология, но тях не ги питат това. Тях ги питат дали желаят да се развива ядрена енергетика чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала. Има силно объркване по въпроса за изграждането на нова ядрена мощност.

Никой не говори колко би струвало изграждането на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", каква е цената, която данъкоплатците ще платят за него, ядрените отпадъци от тези реактори къде ще бъдат съхранявани? На практика в кампанията и от едната, и от другата страна участват играчи, които са "за" ядрената енергетика, без да има участие на тези, които са "против" нея, което е абсурдно позициониране, фалшиво по своя характер и е демотивиращо.

Още преди месеци стана ясно, че има противоречия между т.нар. Закон за референдумите и Изборния кодекс, които по някакъв начин се преодоляват с някакви решения на ЦИК, например, с назначаването на новите РИК-ве? Очаквате ли проблеми с организацията?

- Ако има някакви предварителни рискове, които могат да се оценят, те са дали секционните комисии са достатъчно добре обучени да се справят с преброяването. Тази процедура при референдума е по-различна, отколкото при изборите. Тук имаме една бюлетина, която е без печат в пликове.

Как ще бъдат изчерпани тези хипотези за валидност, невалидност. В методическите указания на ЦИК има доста елементи, свързани с много добрата подготовка, която трябва да има комисията, за да не направи неща, които могат да се опорочат преброяването.

Ние, като наблюдатели на изборния процес, ще следим внимателно как ще протече самото преброяване. Наистина се създава едно общо впечатление – като че ли няма да има референдум. Институциите са в нещо като будна кома, те не участват като че ли в този процес. Те действително трябва да запазят неутралитет по отношение на позициите, но трябва да създават една динамика и информираност, която да води към мотивация, защото това е първият референдум - важно е да се участва.

Самата информационна кампания, която трябва ЦИК да проведе за правата на избирателите, е много слабо подкрепена финансово от държавата. Тези информационни клипове се разпространяват основно в обществените медии, няма друг вид информационни материали, няма флаери и плакати. Кампанията, която трябваше да убеди хората да участват в това допитване да гласуват, защото това е тяхно гражданско право, е едва под 1% от общия бюджет на самата кампания. А това има значение, това изразява отношението на институциите към гражданите.

Да не би да излиза така, че самата държава прави нещо, в чиито провал, е уверена?

- Премиерът каза, че този референдум няма смисъл. В същото време президентът в своята пресконференция, свързана с неговото пребиваване на "Дондуков" 2, каза, че това е много важно и че той смята, че провеждането на този референдум ще даде много енергия за правенето на такива неща.

Но моето убеждение е, че институциите не са подготвени за такъв тип участие на гражданите и са по своеобразен начин безразлични към това дали гражданите знаят или не за какво иде реч. Например – един от инструментите за информиране е информационният лист на Министерския съвет. Има един такъв реквизит в кампанията, който е записан в самия закон. Той трябва да даде информация какво би се случило, ако гласуваш "за", както и ако гласуваш "против", какви са мотивите, къде и кога се гласува и т.н.

Този информационен материал е разпространен само на сайтовете на министерствата и на сайтовете на областните управи. Ние последователно проверихме това. По никакъв друг начин този лист не се разпространява.

Когато направихме запитване към пресслужбата на МС: "Вие как смятате да изпълните изискването на ЦИК да разпространите този лист през средствата за масова информация", те ни казаха, че нямат такива намерения. Т.е., правото на равнопоставен достъп до информацията тук веднага е нарушено, защото хората, които нямат интернет, изобщо не знаят, че трябва да отидат на тези институционални сайтове, няма как да прочетат какво има в този информационен лист.

Друг проблем, свързан с кампанията, е също от страна на институциите. Сметната палата отказва да изпълни решението на ЦИК да проверява четирите отчета на участниците в кампанията – приходи и разходи. Това, при положение, че тази кампания има лимит. В нея могат да бъдат похарчени тези 2 милиона лева и е важно да се каже, че по решение на ЦИК в кампанията могат да влизат само частни средства, набрани чрез дарения от инициативните комитети. Субсидията на партиите, които стоят зад тези комитети, не може да се влива в тази информационна кампания.

Сметната палата отказва да изпълни решението на ЦИК, защото тя трябва да гарантира легитимността на източниците на финансиране и спазването на правилата. Защото в специалния Закон за референдумите няма такова изискване и Сметната палата смята, че прилагането на Изборния кодекс в случая е нерелевантно. Ние в момента не знаем колко средства се влагат в кампанията от инициативните комитети и какъв е техният произход. Никой не знае.

И тук се съдържа един основен риск – корпоративен, частен интерес би могъл, използвайки бламирането от страна на институциите на регламента, да излее такива средства в кампанията, които да изкривят като цяло информационния поток и едната или другата теза да бъде застъпена по начин, който тотално да доведе до диспропорция в самото информиране. Аз не мога да кажа как, но е ясно, че не е по правилата.

За кого според Вас този референдум може да се очертае като някакъв успех и за кого - като провал?

- Този референдум сам по себе си е провал за институциите, първо, защото ако на него се явят толкова малко хора, колкото се очаква, това означава, че това не може да бъде успех по никакъв начин.

А не би ли следвало самият брой участници в референдума да не се обвързва с броя на гласувалите в предишните избори?

- Разбира се, че това е безумна норма. Тя трябва да бъде променена, веднага след като този референдум приключи, за да не може да има ограничения и при други референдуми. В това съгласна и нашата организация прави запитвания до различни парламентарни групи – те какво смятат по въпроса и дали биха внесели такива промени. Няма парламентарна група, която да смята поне официално, че тази норма е работеща и че тя трябва да остане, но ще видим какво ще се случи. 4 милиона и 300 хиляди души няма да излязат. Това е повече от ясно.

Като се има предвид отрицателният демографски прираст няма как да очакваш еднакъв брой избиратели на всеки следващ избор. Избирателите намаляват. По отношение на дефицитите на закона – той доказа, че не е разписан с фокус върху гражданите. Освен това, българските власти решиха, че цялата кампания ще бъде платена, включително и в обществените медии, защото така било по време на избори. И тя не само, че е платена. Нашият анализ сочи, че всички платени форми в обществените медии, цените, които бяха приети от Министерски съвет са по-високи в някои отношения с 50% спрямо цените, които бяха определени за изборите. Това пак е решение на държавен орган. Ако ти искаш да стимулираш дебата, няма да залагаш такъв принцип, а ще заложиш принципи, които могат да освободят дискусията и няма да я обвързват толкова пряко с това имаш ли средства или не.

Ние направихме едно изчисление на една средно голяма кампания в обществените медии колко би струвала само в тях, ако един участник се възползва от различните форми – обръщение, клипове, участие в диспутите - излиза около 65 хиляди лева. Като пак казвам, това са средни стойности. Ето това пак е доказателство, че институциите не са адекватни към това какво усилие представлява една такава кампания. Да не говорим, че 30 дни са страшно малко, за да можеш да обясниш подобен проблем, който за мене не е проблем, който може да бъде решаван на референдум. И цялата кампания го доказва, защото това замерване с числа, тези политически тези – те не допринасят нищо към решението на този въпрос.

Никой не знае до какво води неговото участие в този референдум. Противното е фарс и подигравка с хората и обезсмисляне на самия инструмент. Аз затова съжалявам най-много. Първият български свободен референдум ще протече по начин и по тема, която обезсмисля тази форма на участие. Нашият политически елит има това абсолютно свойство – да превърне всяко овластяване на гражданите в обезвластяване. Ще бъдем свидетели на това.

Мислите ли, че този референдум е репетиция за изборите?

- Да, мисля така. Политиците никога няма да се откажат от това да използват контекста или да предизвикат събития, които могат да подпомагат тяхното по-успешно участие в изборите. Това е по-скоро мобилизация на електората на БСП, включително решава и вътрешни проблеми, привлича към лидера. Така или иначе тези подписи са събрани и референдумът трябва да се проведе.

Това, което ще се случи на 28 януари е, че всички ще се опитат да провъзгласят своята позиция за печеливша и тези, които казват да се гласува с "да", и тези, които казват да се гласува с "не" и тези, които казват да не се гласува. Това пак ще бъде едно нечестно и фалшиво отношение към избирателите, но е ясно, че този референдум ще мобилизира хората, които подкрепят БСП.

На 28-ми ние ще чуем, ако има повече отговорът "да", че всъщност това е вот срещу ГЕРБ и БСП ще влезе с летящ старт в предизборната кампания. Референдумът за тях е предкампания, затова и тяхната кампания за референдума е най-шумна, с най-много форми, с най-разнообразни канали, по които те мобилизират своите поддръжници. Това е пар екселанс политическа игра.

Строежът на нова ядрена електроцентрала е експертен въпрос. По кои други теми би могъл да се проведе референдум?

- За референдум са достойни теми, с които се решава политически въпрос. Въпрос за устройството на държавата, с присъединяването към някакви международни организации, например, ЕС, НАТО или друга, въпрос, свързан с избирателната система. Но ще бъде много далече в бъдещето момента, в който на българите ще им бъде предоставено правото да решават как да избират своето политическо представителство.

__________________

Подробности от разговора ни с Антоанета Цонева за изборите и изборния процес, очаквайте през следващата седмица