Класово високомерие показал в речта си президентът Плевнелиев 21.03 | 17:56

Съмнявам се, че обществото е разбрало нещо от речта на президента, тъй като тя беше прекалено дълга и заобикаляше всички основни проблеми. Изобщо не стана дума за дълговата спирала и за производителната икономика. Това каза по програма "Хоризонт" на БНР социологът Михаил Мирчев.

Плевнелиев много се хвалеше за българския план за развитие до 2020 г, но в "Европа 2020" става дума за реиндустриализация на Европа като цяло и най-вече на страни като нашата, които бяха почти тотално деиндустриализирани.

Не чух някъде да се говори за труд и за бедност, а това са проблемите на 70 – 80% от българите, каза още Мирчев.

"Безработицата прогонва много хора в некачествена емиграция. Това е икономическа принуда, а президентът не каза нищо за това, въпреки че става дума вероятно за над 1 000 000 българи", допълни социологът.

Според него "масовото обедняване" у нас обхваща 70 - 80% от население.  Не всички те са бедни, но не живеят по-добре, отколкото преди 20-25 години. Материално "на ръба" живеят около 20- 25% от сънародниците ни.

"Не стана дума и за горите, например. Голямата гора ви дава чиста вода. Когато изсечете горите, чистата вода изчезва. Наводненията, откъде идват, бедствията – от унищожените гори и т.н. Горите какъв проблем са? Ами те се оказаха етнически проблем", допълни социологът.

Според Мирчев, президентът би трябвало да говори за реалните проблеми на държавата, а не да издига пропагандни лозунги. "Парадоксалното при Плевнелиев е, че говори едни хубави витиевати неща, с част от които ние, между другото, сме съгласни. Една трета от лекцията му беше за проблема правосъдна система.  Друга една трета беше за енергийните неща – енергийната зависимост. Всички българи, дори неуките, в момента знаят, че това е огромен проблем. Защо говори неща, които са известни и са казани. В една нова реч той трябва да каже нови неща", каза още Михаил Мирчев.

Като "изключително плашещо" определи разминаването между "реалните проблеми" и посочените от президента национални цели журналистът Александър Симов.

"Неразпознаването на бедността, която според мен е най-големият проблем на България в момента, от който произтичат много други проблеми, е толкова цинично и арогантно, че даже по някой път се чудя дали не трябва да възстановим речника от миналото и да говорим за "класово високомерие". Не е само Плевнелиев. Да си спомним ли прословутата реплика на Владислав Горанов: "не винаги е имало ток", тресната право в лицата на хората, които имат проблем да си платят тока", коментира Симов.

Събеседниците се съгласиха, че влизането на България в Шенгенското пространство няма да разреши националните проблеми и не е подходящо да бъде централна тема в кампанията на един европейски ляв лидер.