Когато учените се карат за трохите... 16.01 | 17:17

Знаете ли приказката за котката, която имала три малки котета. Едното било по-слабо от другите и когато млякото на майката започнало да намалява, тя решила да спре да го храни, за да има повече за силните. И очаквано - малкото слабо коте било ликвидирано, за да оцелеят по-силните му събратя.

Сигурно сте чували тази история, без значение дали става въпрос за котки или не. Подобна изглежда ще бъде и историята на Българската академия на науките (БАН). Основание за това предположение дава решението, взето на днешното заседание (16 януари) на Общото събрание.

Близо шест часа учените от ОС на БАН обсъждаха новото разпределение на бюджетните средства. И в крайна сметка мнозинството отсъди в полза на правилото – повече за силния и по-малко за слабия. Защото това на практика е моделът на диференцирано заплащане за институтите. Работна група ще прецизира критериите, но отсега е ясно, че близо една трета от институтите ще имат по-малко пари за тази година. Финансовата рамка на БАН всъщност е с дефицит от 22 млн. лв.

Това означава, че се чакат нови съкращения, нови оптимизации, отново принудителни неплатени отпуски, а не нови назначения. Проф. Владимир Добрев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика обърна внимание на факта, че без да е осигурено базово финансиране, не може да се говори за изпълнение на проекти и програми.

Голяма част от учените отново ще бъдат принудени да излязат в неплатена отпуска. Но в някои институти, както в този за оптически материали и технологии на проф. Никола Малиновски, това няма да стане, просто защото на тях им писнало от неплатените отпуски и то за трета поредна година. Към това становище се присъединяват и други научни звена.

Работните заплати средно за БАН се покриват на 83%. На места по-малко - на места повече. В един от най-важните, не само за академията, но и за държавата институти – Националния институт по метеорология и хидрология, се покриват само 77% от размера на заплатите. От учените се изисква да имат публикации, проекти, защото според тях се измерва научният потенциал.

Но както отбеляза доц. Георги Корчев, от наблюдателите на НИМХ, които не са учени, не може да се изисква научна продукция в този смисъл. От няколко дни метеоролозите не съобщават в прогнозите си, че институтът е част от БАН, както досега бяхме свикнали да чуваме.

Според акад. Иван Юхновски, член на ОС и бивш председател на научната организация, това е знак, който ръководството трябва да вземе предвид. В същото време главният научен секретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров, се обърна към доц. Корчев, за да отбележи, че НИМХ "взима 10% от общия бюджет на БАН". В отговор доц. Корчев обясни, че институтът поддържа 42 станции, 4 други, разположени високо в планините бази, сгради на института в София и др.

Неформално, има теза, според която липсата на финансиране може да причини излизането на Метеорологичния институт от структурата на БАН. Пред iNews доц. Корчев каза, че той лично не си представя реализирането на подобна идея.

Изглежда е прав акад. Юхновски, когато изразява притеснението си от отчаянието, обзело учените. Той каза, че в БАН има хора, които успяват да си осигурят по-добри възнаграждения, но не от базовите заплати, а от участието си в проекти. Акад. Юхновски призова тези свои колеги да не гласуват днес - 16 януари, решението, с което намаляват бюджетите на по-слабите и по-малки звена.

Това решение всъщност е в пълно нарушение на академизма, и както отбеляза акад. Юхновски, оприличава учените на хора, които се карат "за едни трохи". Той е един от малкото членове на Общото събрание, които се опитват да запазят цялостта на академията. Бившият председател им припомни думите на финансовия министър Симеон Дянков, че в БАН сами ще се закрият, като им се намали бюджетът и обясни на ръководството, че каквото и да направят, вицепремиерът никога няма да им каже "Браво!".

Акад. Юхновски е на мнение, че новото диференцирано заплащане е просто "едно групово наказание". Защото истината е, че слабите звена, след като им се орежат средствата, ще станат още по-слаби.

Това се случва в БАН към днешна дата - "война между своите". А в същото време, отливът от научната институция продължава. По 50-60 души месечно напускат.

"Трябва да се проявим като единна академична общност", призова акад. Юхновски. В крайна сметка призивът не бе чут. Сегашното ръководство е на мнение, че от него се чакат реформи и оптимизации.

Председателят на БАН акад. Съботинов посочи, че и новоизбраният президент Росен Плевнелиев е бил критикуван, защото защитава БАН, при положение, че тя си е същата. Акад. Съботинов припомни още, че според премиера Бойко Борисов, в БАН парите се раздавали на калпак.

В отговор неговият предшественик акад. Юхновски заяви: "Ама, никакво желание за съпротива няма, дявол да го вземе. БАН е свещено място. Този калпак – под него има глава на учен". Акад. Юхновски и част от учените са на мнение, че институтите трябва да провеждат диференцирано заплащане на всеки отделен учен, а не централизирано да реши на кой институт колко му се полага.

iNews припомня, че за 2012 година ГЕРБ отдели около 54 млн. лв. за бюджета на БАН. След като спряха "разформироващия", както самият премиер се изрази тогава, закон, управляващите предприеха нова стратегия. Тя бе определена от учените като "метод на финансово задушаване".

Дълго време черни знамена бяха затъмнили прозорците на тази най-стара и най-авторитетна научна институция. Дълго време висеше и надписът "Not for sale” (бел. ред. "Не се продава"). Създаването на настоятелството не доведе до никаква промяна във финансирането.

А сред неговите задачи бе привличането на допълнителни средства за академията. За да може да функционира нормално на академията са необходими минимум 98 млн. лв. бюджет.