Кое му е хубавото на купения вот? 01.11 | 18:21

Проф. Михаил Константинов е математик и дългогодишен член на ЦИК. Експерт е по изборната материя и е сред организаторите на II-та национална конференция по изборни системи, която се проведе с медийното партньорство на iNews. В разговор с него търсим отговорите на важни въпроси, които касаят изборната материя.

Отправихте много предложения за промяна в изборното законодателство преди година на I-та национална конференция по изборни системи. Какво се промени в периода между нея (ноември 2012) и настоящата конференция?

Михаил Константинов: Последните промени в сегашния кодекс са правени през февруари тази година, когато на власт бяха ГЕРБ, така че те са по тяхна инициатива. Те не бяха много съществени. В момента е разработен нов проект, както знаете, в който според мене няма радикални промени, което не е лошо, защото радикални промени в изборното законодателство не са много здравословни. Кои са по-важните неща, които са променени? Предвижда се истинска постоянно действаща изборна администрация, защото в сега действащия кодекс тя е малко половинчата – хората хем са назначени за 5 години, хем могат да работят нещо. А сега е предвидено да станат като държавни служители с 5-годишен мандат и да се занимават само с това. Изключение е само преподавателската и научна дейност. Също като депутатите. Докато сега всеки от членовете на ЦИК можеше да работи нещо – имаше съдии, адвокати и т.н.

Освен това силно са облекчени условията за участие на по-малки партии и независими кандидати. Депозитът е свален още четири пъти от 10 000 на 2 500 лева. Намален е броят на необходимите подписи и т.н. Искам да припомня, че имаше моменти, когато депозитът беше 50 000 лева. Парадоксално, но тези облекчения, няма да помогнат на малките партии и на независимите кандидати, а обратно – ще ги затруднят. Причината е много ясна – малките партии и независимите кандидати се борят за електорален ресурс, т.е. за гласове извън ядрата на големите политически сили. С намаляването на изискванията ще се увеличи броят на кандидатите и ще намалеят шансовете им да влязат в парламента. Аз няколко пъти казах, че докато не свалят прага, облекчените условия не помагат. Вече няма как с разпиления ресурс, който се дели между повече консуматори, да прескочат абсолютната бариера, която си остава 4 на сто.

Необходима ли е промяна по отношение на бариерата?

Михаил Константинов: Не съм сигурен, че е добре да се намалява бариерата. Историята познава най-различни примери. През 1993 година в република Полша бяха обзети от демократичен плам, аз бих казал демократичен бяс. И под влияние на такива обществени настроения - да участват всички в управлението, бариерата се смъкна до нула. Става вече една естествена бариера. Щом имате гласове за един кандидат той става депутат. Влязоха 29 партии в парламента. Едната от тях беше Партия за зашита на женския труд в кухнята. Какво правят те – събират се на заседание и всяка от тях се изказва. Ясно е, че като се изкажат 29 субекта, като почнат да си отправят реплики и дуплики и той работният ден е минал. След няколко месеца парламентът се разпусна по взаимно съгласие. Сложиха бариера от 3 или 4% и следващият парламент започна работа.

Не е разумно да падат така ограниченията. ГЕРБ в момента предлага 3 на сто да бъде бариерата, което е чисто механично предложение. Дали е добро или лошо не зная. При такава бариера влизат още две партии в парламента, вярно е, че възможностите за коалиране са по-високи, но не са кой знае колко по-добри. На другия полюс с високите бариери стои република Турция. Там бариерата в 10 на сто и мисля, че в момента има две партии в парламента. Имаше доста партии, които не влязоха в парламента с по 6 до 8%. Има една партия на справедливостта, която си прави каквото си иска и едни от опозицията, които само се записват и присъстват, говорят, но нищо не следва от това. 10% е чудовищно висок праг, не бива да се допуска. Пример с друга европейска държава – в Германия е 5 на сто. Не че трябва всичко да правим като германците, но аз мисля, че от тях можем да вземем много неща. В някаква степен мисля, че са близки до нас като мислене, въпреки че те са организирани, работливи, а нас само ни бива да говорим. Но въпреки това мисля, че нещата от Германия могат най-бързо да се "имплантират" в България.

Но в Германия действа по-различна избирателна система – смесена.

Михаил Константинов: Разбира, се. Тя е най-добрата, тя е Mercedes-ът на избирателните системи. Но трябва да бъде съобразена с националните особености. Ако трябва да сме обективни, се счита, че няма най-добра система и вариант на германска система е най-доброто за България. Вариант, който не изисква да се променя броят на депутатите в парламента, защото в Германия той пулсира. Там са 600 души плюс-минус 10. При нас ше си останат 240, както е записано в Конституцията. Тази система е добра, защото от една страна е пропорционална – не позволява изкривявания на националния резултат. От друга страна половината депутати се посочват като имена от избирателите.

Точно в Германия мажоритарният вот показа един парадокс. Един от най-известните им политици не влезе в бундестага, като мажоритарен кандидат.

Михаил Константинов: Да. Йошка Фишер не можа да влезе и то от Берлинския район. Той стана депутат, но чрез пропорционалните листи. Никой не е абониран, когато хората не те харесват, не те избират мажоритарно. Германската система обаче дава по-добри възможности на независимите кандидати. Ще дам пример, ако през последните избори на един независим кандидат са му били необходими 15 хиляди гласа, за да влезе в парламента, при германска система ще му са необходими 9-10 хиляди гласа. А тия 9 хиляди гласа мисля, че са достигани от независими кандидати в България.

Необходима ли е промяна в изборната методика?

Михаил Константинов: Първо трябва да бъде приветствана идеята изборната методика да бъде записана в Изборния кодекс и поне три месеца да бъде обсъждана от цялата българска общественост. Сега действащата методика слава богу сработи за тия избори. Но определено вече няма най-добра методика. Говоря за методиката, по която националните мандати се разхвърлят по регионални листи. Там винаги се получават диспропорции – партия с по-малко гласове да получи повече мандати в даден район.

Към електронно или към машинно гласуване трябва вървим?

Михаил Константинов: Новите технологии са неизбежни. Въпреки че гласуването е една от най-консервативните технологии и в европейски, и в световен мащаб. Даже в някои европейски държави електронното гласуване е забранено. За съжаление, Федералната република Германия е сред тях. Германският конституционен съд категорично отсече, че електронното гласуване противоречи на германската конституция. Аргументът е, че трябва да се гласува по разбираем за избирателите начин. За избирателя е по-лесно да гласува с хартийка, която после се брои. Но ако Германският конституционен съд беше достатъчно последователен, трябваше да забрани на германците и електронното банкиране. Когато си местят парите или плащат някои граждани също не разбират какво точно се случва, както и какво се случва с гласовете им, когато ги подадат електронно. Да де, но се доверяваме на банките. Същото е и при електронното гласуване. Има опасения, разбира се, че при интернет гласуването най-активни ще се окажат съответните гета и катуните. Просто защото някой ще гласува с техните данни и от тяхно име. При интернет гласуването вие не знаете кой стои на другия край на линията. Тук го има и другият момент. Банката също не знае когато банкирате електронно, дали сте вие. В тоя момент аз мога да стоя с пистолет, опрян в главата ви и да ви карам да ми прехвърлите парите си. И при банкирането не сте сигурен, кой банкира и дали това е доброволно, но, както виждате, банкираме.

Колкото ще ни струват електронното и машинното гласуване?

Михаил Константинов: Интернет гласуването е най-евтиното. Цялостният проект би трябвало да бъде не повече от 300-400 хиляди евро. И то еднократно. А вече, ако ще въвеждаме машини, зависи какви. Има машини между 500 и 1000 евро, което вече е сериозна сума, защото ние имаме 12 000 секции. Освен това ще ги изпотрошат и изпогубят. Нали знаете какво се случва. Аз разбирам да се направи инвестиция за следващите 10 години, но като знам как се краде в България, като се купят тия устройства, ще се изпокрадат. Не че им трябват за нещо толкова, но що да не си имат едно устройство вкъщи.

А привърженик ли сте на задължителното гласуване?

Михаил Константинов: Леко съм раздвоен. От една страна то като че ли нарушава някакви права, защото все пак гласуването според Конституцията е право, а не задължение. От друга – при това количество на купен, етнически и корпоративен вот, задължителното гласуване може би ще бъде полезно, защото ние не можем да премахнем лошия вот, но можем да му намалим влиянието. При купени да речем 300 000 гласа, ако излязат 5 милиона души да гласуват, тия 300 000 ще загубят значението си. Хубавото на купения вот, знаете ли кое е? Че той се разпределя, защото всички купуват. Ако той се купуваше само от една партия щеше да стане страшно, но в зависимост от това дали е голяма или малка партията се купуват повече или по-малко гласове. И тъй като политическото влияние на партиите е съизмеримо с парите, които имат, всъщност купеният вот повтаря националния. Защото националният вот си е според симпатиите, ама купеният – според парите, ама парите са според националните симпатии. Но по-скоро е страшно друго – че една партия, ако не купува – губи. Ако купува според своите възможности тя запазва своето влияние. Затова трябва да премахнем купения вот, но не зная как.

Смятате ли, че трябва да има избори в 2 в 1?

Михаил Константинов: Натам се отива. Напрежението е огромно. Изборите ще бъдат избавление за всички, но те още не могат да разберат това.

Смятате ли, че следващото управление отново ще бъде коалиционно?

Михаил Константинов: Според мене вече няма шанс за самостоятелни управления. Мисля, че в България дълго се задържаха самостоятелни управления. Като започнем от 1994 година, когато се появи първото такова управление – 125 мандата за БСП. Три години след това през 1997 година се случи най-голямото мнозинство в историята на България - Обединените демократични сили имаха 137 депутати. Четири години след това през 2001 година имаше едно почти мнозинство – НДСВ имаше 120 депутати. За системата от типа на нашата това е страшно изключение. След това нещата се нормализираха, защото 2005 година вече имаше трайна коалиция, след това дойде ГЕРБ, но без мнозинството. ГЕРБ спечелиха 116 мандата и Конституционният съд има даде после още едно. Те обаче привлякоха депутати от РЗС, разни люспи от "Атака" и т.н. Така че аз не очаквам някоя политическа сила да има абсолютно мнозинство.