Кои бяха политическите скандали на 2013 г. 31.12 | 12:02

И тази година не липсваше напрежение в обществения и политически живот. Дори бе прекалено наситено от към скандали, оставки и разкрития. България смени три правителства, различни кръгове яхнаха вълната на протестите, подслушването стана нещо нормално, а имената на бившите управляващи излязоха на показ в чиновнически тефтер. Всичко това доведе до сътресения в политическия живот и поредица от оставки и компромати от страна на изявени политически фигури.

Първият грандиозен скандал, който ни разтърси през годината бе нападението над Ахмед Доган, когато на Осмата национална конференция на ДПС той обяви, че се оттегля от лидерското място в партията и става почетен председател. По време на речтта му Доган бе нападнат от Октай Енимехмедов, който излезе на трибуната с насочен срещу него газов пистолет. Цялата зала се изправи на крака и изтръпна при зловещата гледка.

Енимехмедов блъсна Ахмед Доган на земята, но не стреля срещу него. Така политикът остана невредим, а нападателят му е подсъдим за опит за предумишлено убийство.

Февруарските протести срещу монополите и високите цени на тока, които свалиха правителството на Бойко Борисов от власт са най-запомнящите се в историята на 2013 г. Всичко започна от Благоевград, когато група недоволни запалиха в знак на протест сметките си за ток. Вълната от тяхното недоволство се разпространи бързо, тъй като протестиращите срещнаха свои съмишленици в други градове от страната.

Разрастващите се бунтове бързо се преместиха в столицата и тя стана основен център на нестихващата гражданска позиция. Ежедневно пред парламента и Министерския съвет се събираха десетки хиляди протестиращи да отстояват своите искания за по-добър живот в България, край на монополната политика и по-високи доходи. След като се стигна до полицейско насилие над протестиращите граждани, управляващото правителство на Бойко Борисов подаде оставка.

Месец след това президентът Росен Плевнелиев назначи служебен кабинет с министър-председател Марин Райков, който имаше за задача да организира предсрочните парламентарни избори.

Не липсваха и скандали по време на предизборната кампания, когато една сутрин в края на април на електронните пощи на медиите бяха получени звукови файлове от разговор между бившия премиер Бойко Борисов, градския прокурор Николай Кокинов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов.

В автентичния запис тримата обсъждат с обидни квалификации служители на прокуратурата, техните сексуални наклонности, незаконното подслушване в МВР, като най-много ругатни отнася главният прокурор Сотир Цацаров.

Последва и втори грандиозен скандал, когато ден преди изборите екипи на прокуратурата разкриха близо 500 000 фалшиви бюлетини в печатница в Костинброд, чийто собственик се оказа общински съветник от ГЕРБ. Скандалът не можа да провали провеждането на изборите, въпреки че гръмна в деня за размисъл.

Резултатите от парламентарните избори изпратиха едва четири партии в парламента - ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака.

Въпреки че получи най-много гласове на изборите, партията на Бойко Борисов не успя да събере достатъчно гласове, за да има самостоятелен мандат. Затова втората политическа сила БСП получи мандата и състави правителство с подкрепата на ДПС. Новият кабинет бе оглавен от министър-председателя Пламен Орешарски.

Номинацията за нов ръководител на ДАНС в лицето на депутата от ДПС Делян Пеевски предизвика силна вълна от народно недоволство и площадите пред Народното събрание и Министерски съвет отново се напълниха с протестиращи, които искаха оставката на управляващите.

Въпреки че премиерът се съгласи с волята на народа и оттегли кандидатурата на Пеевски за ръководител на ДАНС, протестите не стихнаха. Недоволството на хората провокира различни политически формации и организации да яхнат протестната вълна и да провокират органите на реда.

На фона на мащабните протести в тълпата многократно изпъкваха граждани, които приличаха на провокатори, наети от други политически партии или кръгове с цел да нарушат законния протест на гражданите.

Опит за подобна провокация бе т.нар. нощ на белия автобус, когато протестиращите блокираха депутати от управляващото мнозинство в сградата на парламента до малките часове на нощта.

В нощта на 23 юли програмата на депутатите продължи до късно и се застъпи с програмата на протестиращите, които бяха завардили всички входове на Народното събрание, за да попречат на народните представители да излязат. В опит да се измъкнат от блокадата на протестиращите, народните представители бяха качени в автобус, който да ги изведе от нажежения район.

Опитът бе провален, когато към автобуса полетяха камъни и павета, а протестиращи легнаха пред превозното средство, за да му запречат пътя.

Депутатите се върнаха отново в сградата на Народното събрание, където останаха до рано сутринта, докато се изнесе тълпата от недоволстващи. Сред блокираните бяха министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов и министърът на финансите Петър Чобанов.

След като управляващите успяха да издържат на ескалацията на напрежението и не спряха своята работа, протестите утихнаха.

Малко след това се развихри нов скандал, вследствие на който започнаха да изкачат имената на бившите управляващи от бележника на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов. След като прокуратурата повдигна обвинение на Златанов за длъжностно престъпление тя изкара на яве тайния тефтер на новия си клиент, в който бе записана интерсна информация за висши политици и лидери на партии, чийто имена бяха изписани само с инициали – Ц.Ц., Б.Б., И.Ф.и т.н.

Конкретните политици заявиха, че не се разпознават в тези обозначения и нямат нищо общо с въпросния бележник.

Вследствие на скандала народният представител от ГЕРБ Искра Фидосова подаде оставка и напусна парламента и партията, а Народното събрание създаде специална комисия, която разследва скандалния случай.

Фокусът на общественото внимание бе прикован и с трите обвинения, които получи бившияТ министър на вътрешните работи и заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов за длъжностно присвояване на средства и за отказ да разпореди прилагането на СРС спрямо бившия директор на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров.

Според обвинителния акт на прокуратурата Цветанов е извършил изключително тежки престъпления срещу съдебната система, след като е осуетил използването на СРС срещу Орлин Тодоров за събиране на веществени доказателства за извършени тежки престъпления.

През ноември нов скандал разтърси ДПС и управляващото мнозинство. Заместник-председателят на Народното събрание и на ДПС Христо Бисеров изненадващо подаде оставка от двата поста с мотив по лични причини.

Прокуратурата обаче хвърли светлина по случая като оповести, че Бисеров е замесен в далавери за пране на пари и данъчни престъпления. Оказа се, че бившият зам.-шеф на парламента и доведения му син са разследвани за преводи на общо 315 000 долара и 130 000 евро от сметки в Швейцария към македонска банка, които след това отивали към офшорки.

Темида повдигна и второ обвинение срещу Бисеров за невярно подаване на декларация пред Сметната палата през 2012 г.

Бисеров и доведеният му син бяха освободени срещу 25 хил. лева гаранция и със забрана да напускат страната.

Освен в политически план напрежение през 2013 г. не липсваше и в църквата. След смъртта на варненския и великопреславски митрополит Кирил, който се удави през юли в Черно море, варненската митрополия започна да се стяга за избор на нов духовен водач..

Непосредствено преди избора, един от двамата претенденти епископ Игнатий съобщи, че дядо Кирил не се е удавил в морето, а е бил убит. Причината за твърденията на Игнатий са самите опасения на Кирил още приживе, че искат да го премахнат, защото бил основния виновник, който възпрепятствал избора на пловдивския митрополит Николай за патриарх.

Според Игнатий тези, които тласкали дядо Николай към патриаршеството, стояли зад смъртта на Кирил. Това били олигарси, свързани с Държавна сигурност, които дори управлявали политиците.

Лидерът на КТ "Подкрепа" се намеси в скандала, като съобщи, че в църквата убиват бавно старозагорския митрополит Галактион с отрова. Синдикалистът също подкрепи тезата на Игнатий, че дядо Кирил е бил убит и дори даде показания в 5-то РУП във Варна.

На база всички тези твърдения Варненската окръжна прокуратура поиска втора съдебномедицинска експертиза за смъртта на дядо Кирил.

Скандалите в църквата не свършиха до тук. С изборите за нов митрополит в Светия синод постъпи жалба за купуване на гласове, което е опорочило избора и се наложи архиереите да касират вота. Жалбата бе придружена и с протести на граждани, които настояваха за касирането на изборите.