Кои европейци работят най-често в чужбина? 19.01 | 11:30

Много често хората избират да работят в чужбина заради по-голямо професионално развитие. Работата навън подобрява адаптивността, увереността и културната интелигентност на служителите, като същевременно разширява кариерните им възможности. В рамките на европейския единен пазар мобилността на работната сила е сравнително висока и дава възможност на милиони хора да опитат живота и работата далеч от дома си.

Според данни на платформата за наемане на работа Indeed, цитирани от Euronews, към края на 2025 г. 16,7% от търсещите работа в Европа са имали международен трудов опит, включен в автобиографията си. За сравнение, в Съединените щати този дял е едва 5,1%, което подчертава уникалната роля на Европа като пространство за свободно движение на работна сила.

Какво означава "международно мобилен работник"?
Indeed определя като международно мобилни онези работници, които имат поне един трудов опит в държава, различна от настоящата им държава на пребиваване. Анализът обхваща осем европейски държави, включително една, която вече не е част от единния пазар, като резултатите показват значителни разлики между отделните страни.

Лидерите
На първо място по дял на международния трудов опит се нарежда Швейцария, където 51% от търсещите работа са работили в чужбина. Следва Ирландия с 42%. И двете държави се открояват ясно спрямо останалите. Сравнително по-малките икономики, като Швейцария и Ирландия, могат да изглеждат с непропорционално висок дял на международно мобилни работници, тъй като дори скромни миграционни потоци представляват по-голям процент от общата работна сила.

Големите икономики също показват мобилност
Германия заема трето място, като около 25% от търсещите работа имат трудов опит в чужбина. Делът е по-висок от този в Испания и Обединеното кралство, където международният опит е характерен за около един на всеки пет кандидати.

В Нидерландия и Франция делът на международния трудов стаж също е над средното ниво за единния пазар.

Географската близост е сред ключовите фактори за трудовата мобилност в Европа. Държави, разположени в близост до множество големи пазари на труда, по-лесно насърчават трансграничното движение на работници. Швейцария е ярък пример – нейните международно мобилни работници често идват от съседни страни като Австрия, Франция, Германия, Италия и Лихтенщайн. Освен това някои държави привличат повече международни кадри заради присъствието на мултинационални корпорации или голям брой чуждестранни студенти.

Данните показват и нарастващ интерес към работа в чужбина сред търсещите работа в Европа. Този интерес се разделя на два вида:

Вътрешнопазарен интерес – търсене на работа в друга държава членка на ЕС;
Изходящ интерес – търсене на работа извън европейския единен пазар.
До средата на 2024 г. двата показателя са били приблизително равни – между 2% и 4%. След декември 2024 г. обаче изходящият интерес започва да нараства рязко, достигайки 7,2% през октомври 2025 г., докато вътрешнопазарният интерес остава на 5,4%.

Съединените щати и Обединеното кралство са водещите дестинации за търсещите работа извън единния пазар. През 2025 г. те са представлявали съответно 40,5% и 30,4% от всички такива търсения, като Германия е основната страна на произход на кандидатите.

Обединеното кралство напусна европейския единен пазар след Брекзит в края на 2020 г., но остава силен магнит за европейската работна сила.