Кой кога ще се пенсионира 30.10 | 15:44

Необходимата възраст е 60 г. и 8 м. за жените и 63 г. и 8 м. за мъжете, а необходимият осигурителен стаж за трета категория труд е 34 г. и 8 м. за жените и 37 г. и 8 м. за мъжете. Така се запазват възрастта и осигурителният стаж за пенсиониране по чл. 68 от КСО на достигнатите нива от 2013 г.

Това гласи одобреният от правителството проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. и предлага на Народното събрание да го приеме, съобщи пресслужбата на кабинета.

В областта на приходите са заложени следните политики: предвижда се запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване; размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" се запазва на нивото от 2013 г. - 17,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. при запазено съотношение 9,9 за сметка на работодателя и 7,9 за сметка на работника, и 12,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,1/5,7, както и размера на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират по чл.69 от КСО; държавното участие във финансирането на фонд "Пенсии" се запазва, като държавата ще осигури трансфер в размер на 12 на сто от осигурителния доход за всяко осигурено във фонда лице.

Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто.

За 2014 г. техните размери са, както следва: фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3,5 на сто; фонд "Безработица" - 1 на сто; фонд "Трудова злополука и професионална болест"- диференцирано от 0,4 до 1.1 за сметка на работодателя.

Минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6 на сто за 2014 г. в сравнение с 2013 г. с ефект върху приходите от около 22,7 млн. лв. увеличение. За 2014 г. са договорени минималните осигурителни прагове за 43 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2013 г. от 3 на сто.

За останалите икономически дейности, където не бяха постигнати споразумения, са запазени минималните осигурителни прагове за 2013 г. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 340 лв., което е размерът на минималната работна заплата за 2014 г.

Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2012 г., съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв., се запазва на нивото на 2013 г.

Максималният месечен размер на осигурителния доход става 2400 лв. през 2014 г. Ефектът върху приходите на ДОО от увеличението на максималния осигурителен доход е около 36,9 млн. лв. допълнителен приход от осигурителни вноски.

Броят на осигурените лица с осигурителен доход, ограничен на максималния към 30.06.2013 г., е около 90 хиляди, от които около 17 хиляди са с действителен деклариран доход до 2400 лв. За 2014 г. не се правят вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.

Размерът на гарантираните вземания е шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца. Запазва се размерът на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд - 4,3 на сто за сметка на осигурителя.

Осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли на съответната година с процент, равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2013 г.; минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се променя по правилото на осъвременяване на пенсиите; максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход и се променя от 1 юли 2014 г.; вдовишката добавка се запазва в размер на 26,5 на сто от пенсията/пенсиите на починалия съпруг или съпруга; запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв., и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа. Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, а при бременност и раждане и безработица - 24 месеца; запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 на КСО - първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-ия ден на настъпване на неработоспособността - от държавното обществено осигуряване.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане на 410 дни; увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.; запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв.