Който решил, решил. Махат деня за размисъл 15.09 | 18:29

Агитации ще може да има непосредствено преди отварянето на секциите. Няма да има и втори опит след грешка при гласуването

Денят за размисъл преди вота, в който е забранено на партиите да ни агитират, отпада. Това предвижда черновата на новия Изборен кодекс, публикувана на сайта на НС.

В нея е разписано, че не се допуска агитация единствено в самия ден на гласуване вместо както е в момента – и 24 часа преди това, информира "Монитор".

Така политиците ще могат да отправят посланията си към избирателите буквално до отварянето на секциите, а социологическите агенции да публикуват последните си допитвания за рейтингите на партиите и техните лидери.

В текстовете не е уточнено дали ще бъде позволена продажбата на алкохол в деня преди изборите, тъй като и в момента това се решава от кметовете.

Отпадането на забраната да ни агитират обаче предполага, че нямаме нужда от специален ден, в който трезво да премислим за кого искаме да гласуваме и по всяка вероятност ще можем и да пием.

Въпросът с премахването на деня за размисъл беше повдигнат около парламентарния вот през май, когато в съботата преди изборите гръмна скандала с бюлетините в костинбродската печатница, чийто собственик е общински съветник от ГЕРБ. Вследствие останалите партии се изредиха да изказват възмущението си от случката, за което пък бяха обвинени, че са агитирали в деня за размисъл.

ЦИК обаче не установи подобно нарушение, тъй като никой от политиците не е отправял забранения конкретен призив да се гласува за определена партия. С новия Изборен кодекс подобни казуси ще отпаднат, след като за премахването на деня за размисъл вече се изказаха и редица експерти.

В текстовете обаче остава изискването на всеки агитационен материал да се изписва с големи букви, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Ще продължи да действа и мораториумът за провеждането на предизборни кампании в училища, болници и други държавни и общинските учреждения. В текстовете е уредено подробно и машинното гласуване, което е планирано да се въведе поетапно от следващите избори през май догодина.

При този вид отразяване на вота гражданите няма да имат право на втори опит при грешка, както е в момента с хартиените бюлетини. След като натиснат бутончето на екрана към предпочитаните от тях кандидати или партии, машината ще дава разписка, която ще се пуска в специална кутия вътре в тъмната стаичка и по този начин не остава възможност за поправка.

С хартиената бюлетина корекцията е възможна, като тя просто се връща на членовете на комисията, обявява се за невалидна и избирателят получава нова. В текстовете обаче изрично се разписва, че машините трябва да пазят данните, ако в момента на гласуване "възникнат непреодолими външни обстоятелства", за да може след отстраняването им избирателят да продължи процедурата.

Устройствата пък трябва да са програмирани така, че да не изискват специални умения от гражданите, за да боравят с тях, както и да се осигури улеснен достъп за хора с увредено зрение или със затруднения в придвижването.

20 заявления стигат за секция в чужбина

Само 20 предварителни заявления за гласуване на нашенци зад граница ще се достатъчни за отваряне на секция в градовете в чужбина, в които нямаме дипломатическа мисия. Това предвиждат предварителните текстове на проекта за нов Изборен кодекс, който ще бъде окончателно готов до месец. Така драстично се облекчават условията за гласуване на гурбетчиите ни, тъй като според сегашните правила за разкриване на секция се изискват поне 100 заявления.

Освен това се предвижда тъмна стаичка да се поставя автоматично в градовете, в които при изборите през последните 5 г. е имало секция с поне 500 гласували. Ръководителите на дипломатическите мисии ще продължат да определят къде точно да се поставят урните, но вече се дава възможност и на организациите на българите в чужбина да дават предложения за това. С разписаните облекчения за разкриване на секции в чужбина се отговаря на едно от исканията на нашенците зад граница. Основното им настояване обаче е да се въведе гласуване по интернет, но такова и в този проект не се предвижда.

Независимите кандидати с национални листи

Независимите кандидати да могат да се издигат в национални листи за цялата страна вместо както в момента – поотделно и само в един избирателен район. Такъв вариант е разписан в черновата н а Изборния кодекс, който предстои да бъде обсъден във временната комисия в парламента.

Ако бъде възприет този модел, граждански комитети ще могат да подготвят цял списък с именити общественици например, които да се борят за места в НС. В този случай обаче за регистрация в ЦИК ще се изисква депозит от 2500 лв., а не нито стотинка, както се предвижда да бъде за участие на отделен независим кандидат в един избирателен район. В подкрепа на инициативен комитет за регистриране на цяла листа за страната трябва да са се подписали и 2500 граждани с избирателни права. При евентуално въвеждане на преференция в списъка с независими кандидат-депутати избирателите също ще могат да отбелязват един предпочитан от тях човек, който да измести първия.