Контрапункт: Всяка жаба да си знае гьола 16.11 | 14:54

Христо Стоичков е един от най-големите български футболисти и спортисти изобщо. Голям е, защото футболните му качества и постигнатата на тяхна основа футболна кариера бяха и са на най-високо световно равнище. Христо Стоичков е признат в цял свят. Както и у нас. Като футболист.

Казусът с връчването на иначе почетното звание "Доктор хонорис кауза” на Христо Стоичков обаче е от друг порядък, нямащ нищо общо с футбола, с големия футболист и с неговите постижения на световно футболно ниво. Този казус е, така да се каже, академичен факт. И този академичен факт "говори”.

Лично на мен ми говори, че академичното ръководство на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски” е загубило елементарно чувство и съзнание за това що е то Академията. А Академията по идея е образователно, научно и културно "тяло и дух”. Академията по идея е обиталище на "високорафинирани" човеци, което значи високообразовани и висококултурни човеци. И човеци, имащи високи научни постижения. Академията е обиталище и на жадните за знания и образованост младежи. Следователно по идея Академията изключва от своето "тяло и дух” всичко необразовано, некултурно, ненаучно, изключва "масовото" и "профанното".

Едва ли има по-ярък пример за масов феномен от футбола. И по-христоматиен пример за отдалечен от Академията феномен. Футболът е изключително социално явление от последните към 150 години, продължител в наши дни на едно старо като хората проявление на човешката природа. Без съмнение за високи постижения във футбола също са необходими определени "тяло и дух”, но те са от друг вид в сравнение с "тялото и духа” на Академията. А и за високи постижения във футбола си има достатъчно награди и почести. Обаче награждаването на футболист с най-престижната академична награда снема тази разлика и пуска "профанното" през "парадния вход" на Академията. Нещо повече, такава една награда е снемане изобщо на смисъла от съществуването на "ограденото" място, наречено Академия, защото по този начин "високото" и "профанното" се смесват в едно неразчленимо цяло.

Ще кажете, какво толкова, сякаш Академията многократно вече не е била профанизирана и масовизирана през годините. Била е, но всичко си има граници.

И хубаво, че се появи един академичен човек, който "скочи" срещу пускането в Академията на "неуките и малообразованите". Неговото име е Цветозар Томов. Разбира се, не можем да бъдем напълно сигурни, че неговите мотиви за напускането на пловдивската академия са "чисти", т.е. че той най-искрено се възмущава от факта, че един крайно неук и необразован човек бива отличен с най-престижното университетско отличие и в израз на възмущението си напуска с достойнство висшето училище.

Възможно е и Томов да търси евтина популярност с това си действие, но няма съмнение в едно – неговото действие само по себе си е достойно и съхраняващо идеята и смисъла на Академията. Неговата постъпка ни "крещи", че не бива да се смесва несъвместимото, не бива да се "смесват жанровете", не бива да се "овъртолва" в една неразчленима и обезличена маса този всъщност йерархичен свят. И когато даден персонаж не си знае мястото в житейската йерархия е много важно да има по един Цветозар Томов, който да му посочи къде се намира и къде му е мястото. Както и да застава, макар и сам, срещу колективната воля на разни претендиращи да представляват Академията тук и сега.