Край на броенето: 45-ото Народно събрание се формира от 6 партии и коалиции 06.04 | 16:31

С вота от 4 април българският избирател пренареди политическата карта на страната. При избирателна активност от 40% у нас (данните ЦИК към 17:00 часа на 4 април) и рекордно висока избирателна активност на българите в чужбина, резултатите при 100% обработени протоколи резултатите са следните:

ГЕРБ остава първа политическа сила и в коалиция със СДС събират 26.18 %. Над 650 000 избиратели избраха ГЕРБ, въпреки че резултатът е по-слаб в сравнение с вота през 2017 година, предаде БНТ.

Нито една друга партия не запазва позициите до момента.

БСП да отстъпи второто място на новата "Има такъв народ".

Формацията на Слави Трифонов събра 17.66 % от вота на избирателите. Силното представяне на "Има такъв народ" е изненада на изборите. Според социолози Трифонов е успял да мобилизира младите хора с концертите и това, че има телевизия.

БСП постига най-слабия си резултат на парламентарни избори с 15.01%. Една от причините е слабото участие на възрастните хора, които не отидоха от урните заради страх от коронавируса. Друга причина - вътрешните противоречия в левицата.

ДПС също губи подкрепа и е четвърта политическа сила. Движението събра 10.49%.

"Демократична България", която обедини партии, които на предишни избори се явяваха поотделно, сега събраха 9.45 % от гласовете на избирателите.

"Изправи се! Мутри вън!" влиза в парламента с 4.72 на сто от гласовете.

Под 4-процентната бариера с 3.64 % се намира ВМРО. Извън парламента остават също ВОЛЯ, НФСБ и "Атака".

В 24 от 31-те многомандатни избирателни райони коалицията ГЕРБ-СДС е първа политическа сила. ДПС печели изборите в 3 района - Кърджали, Разград и Търговище.

"Демократична България" събира най-много гласове в 23 и 24 МИР София.

В Плевен "Има такъв народ" печели най-много гласове. БСП е лидер в Ямбол.

Изненада на тези избори беше безпрецедентната избирателна активност на българите в чужбина.

По данни на ЦИК гласували зад граница са 172 000 души, като най-много те са в Германия, следвани от Великобритания и Турция.

Изненада дойде и от резултатите. Най-много гласове от българите зад граница получи "Има такъв народ" с 30,75%. Нашите сънародници отредиха второто място на "Демократична България" - 17,56 на сто. Следват ДПС с 13,17%. За коалицията ГЕРБ - СДС гласуваха 8,66% от българите зад граница. "Възраждане" се нарежда на 5-о място със 7,4 на сто, а БСП събират 6,5%.

Увеличеният брой гласуващи доведе до чакане с часове и километрични опашки пред избирателните секции в някои европейски градове. В Лондон времето в изборния ден не стигна за всички, пожелали да гласуват, което доведе до недоволство сред българската диаспора там. В германския град Трир пък членове на изборни комисии нощуваха в секцията, докато чакат ЦИК да ги разпусне.

Повече млади хора са гласували на тези избори, в сравнение с 2017 г, сочи проучване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл". До урните са излязли по-малко възрастни хора, в сравнение с изборите преди 4 години.

Това се дължи и на страха от ковид (една от причините за ниския вот на БСП) и политизацията на младите от протестите през лятото на 2020 г. насам, текла основно в социалните медии.

Формации като "Има такъв народ" са основни сред младия вот, допълват още социолозите.

73% от отишлите на тези избори гласоподаватели на ГЕРБ са останали верни на своя избор, сочат данни на социологическата агенция "Алфа рисърч", които БНТ показа в деня на изборите. 3% обаче са отишли при БСП, 1% - при ДПС. 9% са дали гласа си за "Има такъв народ". 3% - за "Демократична България", а 2% - за "Изправи се! Мутри вън!".

От гласувалите през 2017 г. за БСП - днес 78% са дали гласа си за левицата. 4% от тях са се преориентирали към ГЕРБ, 1% - за ДПС, 6% - "Има такъв народ", 2% за "Демократична България", а 5% са подкрепили "Изправи се! Мутри вън!".

ДПС запазва доверието на 86% от избирателите си. ГЕРБ е успяла да привлече 5% от избирателите на движението. По 2% са отишли при БСП и "Има такъв народ". За ДБ и "Изправи се! Мутри вън!" са гласували по 1% от избирателите на ДПС.

Предаването на протоколите от изборите на някои места в страната ни припомниха сцени от предишните избори. Хаос, напрежение, чакане с часове, припаднали хора.

Голям се оказа процентът на сгрешените изборни книжа заради трудността на попълване и слабата подготовка на част от членовете на секционните комисии. От ЦИК заявиха, че протоколите не са по-сложни, а по-обемни.

Резултатът до момента - 30% от разгледаните протоколи имат грешки при изчисленията.

На 8 април ще стане ясно разпределението на мандатите по партии, след това всеки един избран кандидат има три дни да реши от кой район иска да бъде народен представител.

В 7-дневен срок вече ще се знае кои са депутатите в новия парламент.

По Конституция президентът трябва да връчи мандат за съставяне на правителството на партията, получила най-много гласове. В случая, това е коалицията ГЕРБ - СДС.

Водещата политическа сила ще има една седмица, за да предложи нов състав на правителство.

Ако това не стане - мандатът отива при втората партия - "Има такъв народ", (според вота на избирателите) и рулетката се завърта отново.

Ако се стигне до връчване на трети мандат обаче - президентът може да го връчи на която избере от партиите, представени в парламента, а не задължително на третата.

Ако и този мандат бъде върнат без да се състави правителство - президентът поема ангажимента да състави служебен кабинет, който да подготви страната за нови парламентарни избори.