България ще каже "да" на следващ пакет санкции на ЕС срещу Русия, защото ние сме членове на Евросъюза, това е политика на Евросъюза и тя има своята логика. Това стана ясно в събота от изказване на говорителя на служебното правителство Антон Кутев.
Той обаче изрази мнение, че санкциите не трябва да са на гърба на европейските граждани.
Кутев посочи, че в момента газа "очевидно” се използва от Русия като икономическо оръжие.
"Дали Русия използва газа като икономическо оръжие? Очевидно е така. Въпросът е в този случай може ли Европа да намери онези пътища, с които да защити интересите на българските граждани", каза той в предаването "Денят започва с Георги Любенов" на БНТ.
Кутев твърди, че България сама е спряла доставките от "Газпром" през април, докато много европейски държави са продължили да плащат по определения от Русия начин. Реално обаче частни енергийни фирми от страните-членки приеха предложението за превалутиране на плащанията за газ в рубли, а не отделни държави.
Кутев коментира и проведената вчера консултативна среща при президента.
"Идеята на срещата при президента беше да се изработи някаква ясна позиция, която се и получи. Не мисля, че България има кой знае колко голяма роля в напрежението в Украйна, въпросът е какво правим за нашите граждани.", каза той.
По думите му осъждането на руската агресия е обосновано, а организираните референдуми са нарушение на държавните граници на Украйна.
"Има си световен ред, който много ясно определя какви са механизмите, по които взаимодействат държавите. Ясно е, че както самата война е грубо нарушение на този международен ред, така и опитите да се направят тези така наречени референдуми в областите - те представляват опити за промяна на границите на суверенна държава. Ясно е, че това не може да бъде прието от международната общност и ЕС. Няма как да бъде прието и да не бъде осъдено и от България", заяви Антон Кутев.
Според говорителя на кабинета тази ескалация на конфликта поставя под риск целия европейски континент, тъй като Русия и Путин са наясно, че международната общност няма как да се съгласи с тези действия
"Категорично твърдим, че в момента пряка военна заплаха за България няма, но в същото време има огромен риск, който се засилва и със заплахите за ядрено оръжие започва да изглежда все по-осезаем. Най-големият риск остава икономическият. Предполага се, че доставките на горива за електроенергия ще се затруднят, транспортът в Черно море ще се затрудни.", каза той.
Привечер в петък президентът Румен Радев обяви, че България няма да признае за законни референдумите в Донбас, Луганск, Херсон и Запорожие - окупираните от Русия украински територии. Към момента няма пряка военна заплаха за страната ни, но има други рискове, каза още Радев след тричасовата среща на "Дондуков" 2. Тя беше свикана заради ескалацията на войната в Украйна. В нея участваха премиерът Гълъб Донев със заместниците си и силови министри, шефът на отбраната и началниците на спецслужбите у нас.
Кутев припомни, че България разчита на чл. 5 от договора с НАТО за защита в случай на агресия, но това идва и с отговорности, каза той. Част от тези отговорности са нашето участие с въоръжение в акциите на Алианса и защита на въздушното ни пространство.
"Служебното правителство първо се опитва да осигури първо възможността за защита на собственото ни небе. Точно това нямаме и точно затова на последното заседание на правителството беше взето решението за процедурата за останалите 8 изтребителя от ескадрилата (F-16, бел. ред.)", посочи той пред БНТ.
Според Кутев единственият смислен подход в този конфликт е дипломацията, а Русия не я използва и заради това напрежението ескалира. По думите му трябва да има общоевропейски решения за решаване на мигрантската криза - както от Украйна и Русия, така и от Близкия изток.
"България в момента не е по-рискова външна граница от Гърция, Италия или Испания. Ние сме напълно в рамките на европейските изисквания. Има огромен външен натиск от Турция. Бяха направени огромни усилия, с които да ограничим по някакъв начин мигрантския натиск.", каза говорителят на служебното правителство.
Най-важното в пограничните райони е строежът на пътища. Обявеното бедствено положение ще ускори процедурите по поддръжка и ремонт на пътищата, които са един от най-сериозните проблеми там, каза още говорителят на правителството, цитиран от Медиапул.
