Лоша оценка за свободата на словото у нас поставят журналистите 19.10 | 16:54

42% от българските журналисти считат, че има много какво да се желае по въпроса

Състоянието на свободата на словото у нас е лошо, показват резултатите от анкетата на Асоциацията на европейските журналисти, която беше проведена в България в периода август-септември тази година.

От 113 участници, които са дали отговори, 48 дават оценка 2 на свободата на словото по петобалната система (5 - отлична; 4 - добра; 3 - задоволителна; 2 – лоша; 1 – много лоша). Средноаритметичната оценка от всички отговори е 2,42.

Само четирима журналисти от всички запитани са дали отлична оценка на свободата на словото (оценка 5). Петима казват, че тя е добра (оценка 4). 41 пък смятат, че свободата на словото е на задоволително ниво (оценка 3). 15 души считат, че по-лошо не може да бъде (оценка 1).

Основно мнение в анкетата са дали работещите в София журналисти – 95 души. 94 пък са журналистите, които участват в допитването и работят за частни медии. Интересното е, че именно предимно журналистите от софийските медии дават оценка 2 на свободата на словото, докато журналистите от медиите извън София поставят задоволителна оценка.

Политическият натиск остава основен проблем в работата на журналистите, според самите тях. Общо 58 от всичките 113 души, попълнили анкетата, посочват този тип пречка при свободното си изразяване.

Икономически натиск по отношение на работата си са посочели 28 участници, същият брой са посочили, че не им е оказван никакъв натиск, друг вид натиск са посочили – 22 души. Останалите не са пожелали да отговорят.

По отношение на натиска върху медията, в която работи съответният журналист, 57 души смятат, че върху тяхната медия има политически натиск. 45 души казват, че върху медията им се упражнява икономически натиск, а само 12 журналисти заявяват, че няма натиск.

На въпроса допускат ли се без ограничения критики срещу рекламодателите на медиите, 30 участници са отговорили положително, според 34 по-скоро не се допускат, докато 23 твърдят, че това е недопустимо в техните медии.

Преки свидетели на посегателства срещу свободата на словото са ставали 82 от участниците в анкетата.

Анкетата беше анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Показателен е фактът, че едва 12 от участниците (9 от които жени) са имали смелостта да посочат името си.