МОН удължи срока за обсъждане на новите учебни програми 22.02 | 14:20

Предвижда се изучаване на 56% българска история в училище, срещу 46% - досега

От iNews.bg

Удължава се срокът на обсъждане на новите учебни програми за втори, шести и осми клас. Това обяви вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева по време на обсъждането на програмите по български език и литература от 5-и до 12-и клас в НДК.

Дискусията е по инициатива на министъра . В нея се включиха учени от БАН, преподаватели във висшите училища, историци, литератори, експерти на министерството и учители.

Кунева и заместникът й Диян Стаматов заедно с експертите по български език и история, представят програмите за 6-и и 8-и клас, които ще влязат в сила от 2017-2018 г. Целта е да се избегне бързането, притискането на издателите за съставяне на нови учебници - нещо, което се случи тази година.

Срещата в София е част от провежданите в момента в страната срещи за обсъждане на новите учебни програми. Във вторник такива обсъждания ще има във Велико Търново, а в сряда - в Пловдив.

Припомняме, че срокът за обсъждане на новите учебни програми за втори, шести и осми клас изтича днес, но ще бъде удължен. Спорни предложения именно в тези програми доведоха до смяната на министър Тодор Танев и екипа му.

Кунева изтъкна, че в образованието сега трябва да се наблегне на два основни момента - възпитаване на национално самосъзнание и компетенции за справяне в 21 век. Тя изведе личността на учителя в центъра на образованието.

Според главния експерт по български език в Министерството на образованиетои науката (МОН) Милена Иванова проектите за прогимназията по български език и литература "олекотяват значително учебното съдържание".

МОН предлага по български език и литература в 7-и ,10-и, 11-и и 12-и клас ще се учи само българска литература. Аргументът за това е, че след 7-и и 10-и клас има национално външно оценяване, а в 12-и клас - матура.

По история в 5-и клас ще се учи античност, в 6-и - средновековие, в 7-и - българска история в контекста на световната история през 18-19 век, в 8-и и 9-и клас - световна история, а в 10-и клас - история на България. 

В първия гимназиален етап, който приключва в 10-и клас, учениците ще трябва да могат да пишат Заявление, CV, Делово писмо, тъй като някои ученици ще приключат своето образование в 10-и клас и ще си търсят работа.

Откъсът от "История славянобългарска" ще се учи в 9-и клас. "Родна реч" на Иван Вазов ще се изучава в начален етап, а "Хайдути" на Христо Ботев - в 5-и клас.

Програмите по история са изготвени по хронологичен принцип. Увеличава се делът на българската история спрямо световната. Сега делът на българската история е 46%, но се предлага да стане 56%.

Чувствителна е и темата за периода 15-17 век. За този период ще се изучава държавността и всекидневието на хората и точно при разглеждане на всекидневието ще се дават примери за празници, обичаи, облекло, толерантност и съжителство.

"Терминът съжителство обаче няма да измести робство", подчертават от МОН.

Относно изучаването на Средновековието от преходния випуск, който ще учи до 7-и клас по старите програми, а от 8-и - по новите, българското Средновековие ще се изучава в 10-и клас. Очаква се решението на министерството кога ще се изучава втората част от европейското Средновековие.

Водещи

Най-четени