Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. 14.11 | 19:30
„Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция”, каза специалистът.
Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. Това заяви доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН при представянето на резултати от теренно проучване в планината.
"В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината. Единият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Другият е Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето. Изследванията показват, че тези ледници съществуват без прекъсване от поне 500 години”, каза доц. Гачев. "Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени”, подчерта той.
"Има тенденция към безснежни зими през последните 7-8 години”, каза ученият. По думите му дефицитът на сняг през декември и януари от части се компенсира от значителни валежи през март и април. "Това са отделни събития с интензивен валеж, които водят до натрупване на лавинен сняг”, поясни той. По думите му това влияе върху състоянието на микроледниците. "Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа”, обясни до. Гачев.
"Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция”, каза специалистът.
Микроледникът Бански суходол се намира почти на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли, обясни ученът.
"Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото”, поясни Гачев.
Към момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).
Водещи
-
Експерт посочи сериозен проблем със заплатите в страната
Славова обясни, че това е тенденция през годините, която се запазва.
14.11 | 17:59
-
България ще поиска разсрочване на плащанията за изтребителите F-16
Целта е покриване на дефицити
14.11 | 17:40
-
Жълт код за мъгли в Северна България
Обявен е жълт код в 11 области на Северна България заради мъгли.
14.11 | 17:20
-
Адриан Николов, ИПИ: Бедността у нас е около 22% на национално ниво
Генерално разликите са двойни – между областите на опашката и областите начело, обясни в...
14.11 | 16:45
Най-четени
-
Бойко Борисов: Избраният за особен управител на "Лукойл" има опит и не е бил министър
Попитан дали обмисля ограничаването на бонусите в държавната администрация, той заяви, че е...
14.11 | 10:15
-
Днес е последният ден, в който шофьорите могат да карат автомобилите си с гуми, неподходящи за зимни условия
Изискването е от 15 ноември до 1 март всички автомобили да са оборудвани със зимни гуми или с...
14.11 | 11:00
-
Слабо налягане и възможно замътване на водата в редица квартали заради авария в София
Ще бъдат засегнати Военномедицинска академя, и Александровска болница.
14.11 | 10:45