Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. 14.11 | 19:30
„Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция”, каза специалистът.
Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. Това заяви доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН при представянето на резултати от теренно проучване в планината.
"В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината. Единият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Другият е Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето. Изследванията показват, че тези ледници съществуват без прекъсване от поне 500 години”, каза доц. Гачев. "Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени”, подчерта той.
"Има тенденция към безснежни зими през последните 7-8 години”, каза ученият. По думите му дефицитът на сняг през декември и януари от части се компенсира от значителни валежи през март и април. "Това са отделни събития с интензивен валеж, които водят до натрупване на лавинен сняг”, поясни той. По думите му това влияе върху състоянието на микроледниците. "Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа”, обясни до. Гачев.
"Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция”, каза специалистът.
Микроледникът Бански суходол се намира почти на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли, обясни ученът.
"Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото”, поясни Гачев.
Към момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).
Водещи
-
Инцидент с хеликоптера на президента на Иран, издирват оцелели
На борда е бил и външният министър на страната
19.05 | 18:50
-
Каквото повикало, такова се обадило или как кампанията достигна своята отвратителност
Коментар на пиар експерта Диана Дамянова
19.05 | 18:00
-
Фалира ли телевизията на Дългия?
19.05 | 17:39
-
Apple въвежда нечувана иновация - управление на iPhone и iPad с очи
Всички тези нови опции за достъпност вероятно ще дебютират в iOS и iPadOS 18
19.05 | 17:20
Най-четени
-
Поколението, което затъва в дългове: Gen Z
19.05 | 10:00
-
Сашко от Перник пак се загуби, но откриха много бързо
Детето се загуби ло по време на разходка в гората между БЧК Лозен и Лозенски манастир
19.05 | 09:30
-
"Медиана": "Възраждане" - втори след ГЕРБ-СДС
ПП-ДБ са на четвърта позиция с 13,7% след ДПС с 14,2%, ако изборите бяха днес
19.05 | 11:00
-
Как да избегнем прилошаването в колата на дълъг път?
19.05 | 10:40