Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. 14.11 | 19:30
„Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция”, каза специалистът.

Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. Това заяви доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН при представянето на резултати от теренно проучване в планината.
"В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината. Единият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Другият е Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето. Изследванията показват, че тези ледници съществуват без прекъсване от поне 500 години”, каза доц. Гачев. "Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени”, подчерта той.
"Има тенденция към безснежни зими през последните 7-8 години”, каза ученият. По думите му дефицитът на сняг през декември и януари от части се компенсира от значителни валежи през март и април. "Това са отделни събития с интензивен валеж, които водят до натрупване на лавинен сняг”, поясни той. По думите му това влияе върху състоянието на микроледниците. "Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа”, обясни до. Гачев.
"Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция”, каза специалистът.
Микроледникът Бански суходол се намира почти на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли, обясни ученът.
"Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото”, поясни Гачев.
Към момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).
Водещи
-
Мистерия: Учени в спор дали новооткрит обект е комета или извънземен кораб
В края на октомври се очаква да се доближи на 200 милиона километра от Земята
12.08 | 21:00
-
Задочен скандал между ГЕРБ и ПП за закупена противопожарна техника
Искрите тръгнаха след пост във Facebook на депутата Христо Гаджев
12.08 | 20:40
Най-четени
-
Ръст на случаите на COVID-19 у нас през последните дни
Според експертите обаче реалният брой на заразените е по-голям и затова съветват да се правят...
12.08 | 10:59
-
Духовник за параклиса на Седемте рилски езера: Екоактивистите просто си правят пиар, искат някой да ги забележи
На Седемте рилски езера предстои строеж на параклис, посветен на Св. Иван Рилски.
12.08 | 10:45
-
Перничанин опита да заколи куче, но само го рани във врата
26-годишният мъж е задържан, а на животинката предстои операция
12.08 | 13:10
-
Омбудсманът: Лошото досие в ЦКР да отпада при съдебна нищожност на кредита
Това предложи Велислава Делчева на БНБ
12.08 | 14:30