Манол Пейков отсвири Парламента, втренчи се в поста на Здравко Димитров-Зико 28.02 | 08:18

Едно от най-разпознаваемите лица под тепетата - издателят, общественик и събирач на дарения за каузи - Манол Пейков, ще е едва седми в листата на ПП-ДБ за парламентарните избори на 2 април. Синът на Божана Апостолова явно отсега си прави сметка да седне на кметския стол в Пловдив, а депутатстването му ще е кратко. Ако изобщо има такова, предвид мястото му в листата на коалицията. Самият Манол Пейков почти в прав текст признава, че голямата му цел е да е градоначалник, а и от коментарите под поста му това става почти 100% сигурно.

ЕТО КАКВО НАПИСА ПЕЙКОВ:

Скъпи приятели –

Знаете как е в живота: понякога се получава разминаване между това, което човек иска, и това, което знае, че трябва да направи.

Да, правилно се досещате – говоря за предстоящите избори.

Винаги съм бил обществено ангажиран и би било повече от странно точно сега – след толкова дадени интервюта, в които споделям оптимизма си за бъдещето на България предвид гражданското общество, което се ражда и съзрява пред очите ми – да дам заден ход.

Към това обаче следва веднага да добавя, че винаги съм гледал на себе си много повече като на общественик, отколкото като на политик. И отгоре на всичкото се намирам в онази златна възраст, в която вече знам какво искам и все още имам силите да се боря за него.

Затова личното ми усещане е, че бих бил най-полезен там, където ще имам реално поле за действие – и ще има реален шанс да видя (поне част от) резултатите от труда и усилията си в рамките на един управленски цикъл.

С други думи – смятам, че ако мястото ми изобщо е в политиката, то е в градската, а не в националната политика.

В същото време обаче съм пределно наясно колко важен е вододелът, на който се намира България – вододел между автокрация и правова държава, между Европа и Евразия, между привидна и истинска демокрация, между бъдеще и минало. И че тази мащабна, цивилизационна битка, се води именно в парламента.

Наясно съм също така колко огромен актив е доверието – в а ш е т о доверие – което спечелих през последната година. Чувствам сериозна отговорност към този актив – и именно затова смятам, че той трябва да бъде и н в е с т и р а н в тази битка.

Затова ще видите името ми под номер 7 в бюлетината на ПП-ДБ за парламентарните избори в 16-и многомандатен избирателен район – Пловдив град.

* * *

Седмото място в листата си избрах сам.

Т в ъ р д о отказах да влизаме в режим на преговори с коалиционните ни партньори да поема водачеството в Пловдив (макар да ми беше предложено).

Първо, защото моето участие в бюлетината е подкрепящо, а не водещо. А истинската ми битка очаквам да бъде на местните избори наесен.

Второ – защото уважавам и ценя Никола Минчев като човек и политик; вярвам в почтеността му и политическото му бъдеще и се присъединявам към предвожданата от него бюлетина с радост и без сянка на какъвто и да е вътрешен конфликт.

Трето – понеже (като член на Националния съвет на "Да, България", участник в поредица от избори и бивш депутат) ми е пределно ясно колко деликатна работа е функционирането на една коалиция (хеле пък на коалиция, състояща се от коалиции!). Разбутването на дълго обмисляни и договаряни (на принципна, стратегическа основа) листи е като ефекта на пеперудата – уж дребна работа, но с потенциал да причини сериозни сътресения. Нито аз, нито младата ни коалиция имаме нужда от това.

И четвърто – понеже явяването ми на седмо място по никакъв начин не ме превръща в аутсайдер.

Ако убедено смятате, че заслужавам да бъда по-напред – има начин да пренаредите листата. Нарича се "преференция".

Единственото "защитено" място (такова, което не може да бъде изместено с преференции) е първото. В Пловдив град ние със сигурност ще спечелим повече от едно място. (Надявам се и вярвам, че ще са д о с т а повече от едно.)

Очаквам подкрепата ви.

Надявам се да я получа.

И обещавам ако я получа, да я използвам по най-почтения и смислен начин, на който съм способен.