Международно изследване: Медийте в България са все по-зависими 11.07 | 18:33

България се нарежда до Гърция, Унгария и Италия като високорискова страна за медийната независимост. Това показват данните от международния Мониторинг на медийния плурализъм, който беше представен в Европейския парламент, предаде БНР. Изследването, което представя данни за 2016 г., е съфинансирано от ЕС и обхваща членките на общността, както и още няколко балкански страни.

Като основни рискове авторите на изследването за България – медийните експерти проф. Нели Огнянова, доц. Орлин Спасов и Николета Даскалова, посочват концентрацията на собственост и намесата на държавата, собствениците и рекламодателите, в редакционния процес.

В експертна дискусия с представители на съсловни организации, висши училища и неправителствения сектор, те очертават цялостната картина на медийния пазар у нас, в който речта на омразата става все по-разпространена в жълти вестници, сайтове, партийни телевизии и социални мрежи, а журналистиката често е превръщана в инструмент за поляризация на обществото.

Последното е улеснено от притеснително ниските нива на медийна грамотност сред населението и липсата на образование в тази посока, което да се осъществява в училище.

В същото време все повече медии отказват да наемат журналисти на трудов договор, не се грижат за защитата им и не следят за спазването на професионалните стандарти. Това се засилва от концентрацията на собственост, точното измерване на която към момента е практически невъзможно.

На този фон приходите от реклама намаляват, докато държавата продължава да разпределя сериозни средства за медии, а отделните партии разширяват своето влияние върху телевизии, радиа, онлайн и печатни издания. Посочва се като пример телевизия "Алфа" (на "Атака) и данните за 6 притежавани вестника от депутата Делян Пеевски (ДПС), свързван и с разпространението на печатни издания.

Както посочват авторите на изследването, в много аспекти България притежава нужната правна рамка за независима журналистика, но прилагането на нормите не е на достатъчно високо ниво. Те настояват за по-голямо участие на гражданския сектор в работата на СЕМ, реално "изсветляване” на медийната собственост (и особено в хода на придобивания), както и на влиянието на собственици и рекламодатели.

По време на представянето на изследването в ЕП днес нито един български евродепутат не взе отношение.