Модерно робство има и в България 17.02 | 12:05

Българи работят като роби и в робски условия не само в чужбибна. Такива случаи не липсват и в България. Това твърди омбудсманът Мая Манолова. Тя определи станалите известни през последните седмици случаи като "безобразие". Коментарът на обществения зашитник идва конкретно по случай на българи в Германия, на които е отказана медицинска помощ след трудови злополуки. "Би следвало институциите незабавно да се самосезират, Инспекцията по труда да направи връзка с инспекцията в Германия и този работодател да бъде наказан там с цялата строгост на закона. Българските граждани имат право и очакват подкрепа от държавата, независимо дали са в България, или в чужбина, така че трябва да я получат. Апелирам към Инспекцията да действа незабавно", каза Манолова пред бТВ.

За съжаление, картинката у нас не е по-различна, отбеляза тя. И даде пример с месарски цех, където работното време е 10 – 12 часа, не се плаща извънреден труд, заплатите са мизерни, а хората не могат да ползват отпуски и болнични – условия близки до робството. "Независимо дали ще го наречете съвременно робство, или трудова експлоатация, става дума за нарушаване на трудовите права и трудовото законодателство и смятам, че институциите просто трябва да си отворят очите за този проблем, който е реалност днес в България", каза Манолова.

Тя обърна внимание, че фразата "трудова експлоатация" е изчезнала от говоренето на политиците, институциите, експертите. "Като юрист ще кажа, че тя е изчезнала и от законодателството, от текстовете на законите, от нормативните актове. Може би защото звучи нелицеприятно, може би не е достатъчно изискано, но това не прави действителността по-изискана и по-лъскава, напротив".

Манолова отговори на обвиненията, че е предизвикала правен хаос, който довел до блокаж на прехвърлянето на фирми с опита си да защити работниците от работодателите, които не плащат заплати. "Нека изясним същността на промените (в търговския закон за заплатите на работниците, бел. ред.). Те се съдържат в това всеки работодател, който не си е платил на работниците, да няма възможност да прехвърли фирмата на социално слаб гражданин, което е масовата практика в България. Това е истинско безобразие, на което трябваше да бъде сложена точка. Първо, не е вярно, че е блокиран търговският оборот. Справката може да бъде направена в Търговския регистър, в Агенцията по вписванията и да се види, че работодателите със съответните документи доказват, че са си платили задълженията към работниците и сделката по прехвърляне на предприятие или дялове се извършва. Второ, тези текстове, които бяха приети от Парламента, не са текстовете, които аз внесох и които настоявах да бъдат обсъдени. Там бях предложила облекчена процедура (...) И трето, тези промени бяха направени междувременно, окончателно приети от Парламента преди две седмици и вчера станаха факт чрез обнародването и влизането в сила на закона, така че такъв проблем не съществува".

Тя отрече, че промените в търговския закон за заплатите на работниците са противоконституционни. Манолова подчерта, че с влезлите в сила вчера поправки се дава възможност на работници, които не са си получили заплатите през последните три години, да ги получат от Фонда за гарантиране на вземания при фалит на предприятия. Те имат тримесечен срок – до 16 май, да подадат заявления през териториалното поделение на  НОИ до Фонда за заплати, които им се дължат след 1 февруари 2015 г. Нека го направят, призова тя.