НС прие гаранции за минимална заплата при принудително изпълнение 27.06 | 15:00

Народното събрание прие окончателно промените в Гражданския процесуален кодекс, с които се записват изрични гаранции, че при принудително изпълнение на длъжниците ще остава поне една минимална работна заплата. Към момента тя е 1077 лева, според решение на Министерския съвет от началото на годината.

Гаранциите бяха записани в нова алинея 3 на член 446 от ГПК, която гласи: "Дробните части по алинея 1, точки 1 и 2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице след приспадане на сумите по алинея 2, като във всички случаи за лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата".

Как работи новата формула

Министър Георги Георгиев обясни на депутатите как се прилага новото правило с конкретен пример. При длъжник с чист доход от 1500 лева, според старите правила трябваше да се удържи една трета, което прави 500 лева. Това означаваше, че на длъжника щяха да останат 1000 лева, пише Lex.bg."Но тъй като това е под минималната работна заплата от 1077 лева, на него ще му останат разполагаеми 1077 лева, колкото е минимумът, а съдебният изпълнител ще събере 423 лева", обясни министърът.

Стимули за медиация

Депутатите приеха и стимули за страните, които решат споровете си чрез медиация. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Когато съдът одобри споразумение от медиация, на ищеца се връщат 70% от таксата. Ако медиацията се проведе в съдебен център след задължителна информационна среща, ищецът получава обратно 85% от съдебната такса.

Предистория на промените

Преди 10 дни депутатите изненадващо приеха на първо четене предложение на БСП за прекрояване на правилата за несеквестируемия доход. Министър Георги Георгиев се противопостави на този подход, но предложи друга промяна - записването на изричните гаранции в закона.

Новите правила се прилагат за производства след влизането им в сила, а висящите съдебни производства се довършват при досегашния ред.