НС ратифицира Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност 20.05 | 17:45

Парламентът ратифицира на две четения в рамките на едно заседание Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и приложенията към него.

"За" гласуваха 189 народни представители от "Прогресивна България", ГЕРБ-СДС, ДПС, "Демократична България" и "Продължаваме промяната". Против бяха 10 депутати от "Възраждане".

С приемането на законопроекта България ще може да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност след окончателното влизане в еврозоната.

В мотивите към законопроекта се посочва, че всички държави членки на еврозоната автоматично стават част от механизма след приемането на еврото.

Председателят на временната бюджетна комисия Константин Проданов обясни, че Европейският механизъм за стабилност има за цел да осигурява финансова стабилност в рамките на еврозоната.

"Механизмът предоставя заеми, техническа помощ и експертиза на държави членки от еврозоната. Заемите са нисколихвени и се отпускат при условие държавите да провеждат реформи и разумна фискална политика", заяви той.

ЕМС се финансира чрез емитиране на облигации на международните финансови пазари. Средствата се използват за подпомагане на държави от еврозоната, изпаднали във финансови затруднения.

В момента общият уставен капитал на механизма е 709 млрд. евро, като държавите членки внасят само част от тази сума.

След присъединяването на България капиталът на механизма ще достигне 714,7 млрд. евро. България ще внесе първоначално 603,21 млн. евро, разпределени в пет равни годишни вноски по 120,64 млн. евро.

Срещу това страната ще получи участие в уставния капитал на механизма в размер на 5,28 млрд. евро.

Тъй като брутният вътрешен продукт на глава от населението в България е под 75% от средното за ЕС, страната ще се възползва от временна корекция за срок от 12 години, което намалява размера на вноските.

След 2038 г. България ще направи еднократно допълнително плащане от 388,69 млн. евро, с което общият ѝ уставен капитал в механизма ще достигне 8,68 млрд. евро.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова подчерта, че решенията за подпомагане на държава в затруднение се вземат с единодушие.

"Няма да може да бъде взето нито едно решение без гласа на България", заяви тя.

По думите ѝ при ускорени процедури решенията се приемат с 85% от гласовете.

"Като част от механизма България ще има достъп до средства при остра нужда, което ще донесе директни и индиректни икономически ползи", допълни Петкова.

От "Възраждане" разкритикуваха решението.

Цончо Ганев заяви, че парламентът приема "нещо, което е меко казано цинизъм за българския народ".

"Следващите години България ще даде 2 млрд. лв., за да се финансират закъсали държави и да поеме техни дългове", каза той.

От Демократична България защитиха присъединяването към механизма.

Мартин Димитров призова депутатите да подкрепят "една гаранция и застраховка за България".

"Този фонд е нещо като европейски валутен фонд. Няма да плащаме чужди дългове, защото решенията се вземат с пълно единодушие", подчерта той.

От ГЕРБ-СДС Владислав Горанов определи законопроекта като "финалната фаза" от присъединяването към еврозоната.

"С днешното гласуване ще дадем гаранция, че никога няма да сме в състоянието, в което бяхме през 90-те години", заяви Горанов.

Той допълни, че вноската в механизма "не е разход, а инвестиция".

В отговор Димо Дренчев от "Възраждане" заяви:

"Вашите правителства заблудиха европейските правителства, за да може България да влезе в еврозоната."

Константин Проданов от "Прогресивна България" посочи, че присъединяването към еврозоната вече е факт и механизмът представлява защита при евентуални финансови кризи.

"Механизмът не плаща на фалирали държави. Целта е да не се допуска държави членки на еврозоната да фалират", каза той.

Председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов заяви, че с решението "се ликвидира българската финансова независимост".

"Ние сме в "клуба на богатите" като сервитьори и ще плащаме чужди дългове", коментира той.