На първо четене: Край на прокурорската доминация във ВСС (допълнена) 16.03 | 12:24

С одобрени на първо четене промени в Закона за съдебната власт Народното събрание раздели Висшия съдебен съвет (ВСС) на пленум и на две колегии – колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите. Пленумът ще решава общите за съдебната власт въпроси, а колегиите ще се концентрират върху проблемите на различните групи магистрати. Проектозаконът бе одобрен със 118 гласа "за”, 19 -"против” и 1 "въздържал се”.

65 депутати от ГЕРБ гласуваха "за”, 18 от БСП бяха "против", 6-ма от ДПС одобриха промените, 16 от Реформаторския блок гласуваха "за”, а един се въздържа, двама от Патриотичния фронт подкрепиха проекта, а също и 7 от БДЦ, двама от Атака и 8 от АБВ бяха "за” промените. Двама от независимите депутати гласуваха "за” и 1 беше против.

Законопроектът за изменение и допълнение в Закона за съдебната власт, внесен от екипа на правосъдния министър Екатерина Захариева на 7 март 2016 г., е съобразен с приетите вече конституционни промени. Промените имат за цел да осигурят статута на ВСС като независим и ефективен орган, гарантиращ прозрачни назначения в съдебната власт и ползващ се с доверието на обществото, съдиите, прокурорите и следователите, гласят мотивите на вносителите, цитирани от Фокус.

Дейността на двете колегии – съдийската и прокуроро-следователската, ще бъде подпомагана от комисии по атестирането и конкурсите и от комисии по професионална етика. Всяка от колегиите на ВСС ще приема самостоятелни решения по въпроси от нейната компетентност.

По-общите за съдебната власт въпроси и решения обаче ще се приемат от пленума на ВСС. Изрично се предвижда всички кадрови решения, включително и тези, с които се предлага на президента назначаването на председател на Върховния касационен съд (ВКС), председател на Върховния административен съд (ВАС) и на главен прокурор, ще се приемат от Пленума на ВСС с явно гласуване.

Въвеждат се и правила за избор на членове на Съвета от Народното събрание. Изборът ще се извършва измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални качества. Предложенията за членове на ВСС, избирани от Народното събрание, ще се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора.

Въвеждат се и достатъчно дълги срокове за избирането им, правила за изслушването и избирането поотделно на всеки кандидат. С конкретни изисквания за предоставяне на подробна информация и документация от кандидатите пък се гарантира информирания избор и се провежда широка представителност и прозрачни правила за тайно и пряко гласуване, става ясно още от мотивите.

Според вносителите чрез предлаганите изменения се цели гласуването за личности с доказани професионални качества, ограничаване на политическото влияние върху кадровите решения на колегиите, което се предполага, че ще бъде постигнато чрез предвиденото квалифицирано мнозинство от 8 гласа - за съдийската и шест гласа - за прокурорската колегия.

За да се избегне бюрократизирането на работата на ВСС и откъсването му от проблемите на магистратската общност, вносителите предвиждат възможността за участие на действащи магистрати при атестирането на съдии, прокурори и следователи. При прекият избор на членове на ВСС от общи събрания на съдиите, на прокурорите и на следователите, основната роля в този процес ще бъде възложена на общите събрания на съдиите, на прокурорите и на следователите.

Предвидено е членовете на ВСС от професионалната квотата да се избират от общите събрания на съответните магистратски общности чрез тайно гласуване. Правилата за провеждане на изборите и образците на бюлетините се приемат от пленума на ВСС, а за допустимостта на кандидатите ще се произнасят съответно съдийската и прокурорската колегия към Съвета.

Правосъдният министър напомни от парламентарната трибуна, че българското общество е с големи очаквания към съдебната реформа, поради което законопроектът е изработен с участието на всички заинтересовани страни и политически партии.

"Това е една от причините законопроектът да получи такова голямо мнозинство в правната комисия, което се надявам да видим и днес залата. Ако промените в закона бъдат подкрепени с широко мнозинство, това ще бъде знак към българското общество за наличието на широка политическа подкрепа за реформа в съдебната система. Считам, че този законопроект е балансиран, отразява много пълно и доразработва разпоредбите в Конституцията”, подчерта Захариева.

Министърът призова депутатите "с гласуването си да покажат на магистратите и българските граждани, че реформата е на ход", като апелира "да не се въвеждат в заблуждение магистратите и хората". Като основна цел на промените тя определи максимално широко участие при прекия избор на магистратите. "Вече има политическата воля да се приемат изискванията, за да се отговори на очакванията на българското общество", смята правосъдният министър.

Същият акцент акцент в закона постави и председателят на правната комисия Даниел Кирилов от ГЕРБ. Той обясни, че най-важно е съдиите да знаят, че ще избират пряко представителите си във ВСС. Според Кирилов "конструкторите на Конституцията от преди 25 години не са били достатъчно прозорливи", като припомни, че в нея се "установява императивно рамката на съдебната система".

"Няколко пъти се опитахме да проверим доколко интензивно можем да коригираме тази консервативна 25-годишна рамка на Конституцията, защото конструкторите й тогава не са били достатъчно прозорливи. Няма извънредна юрисдикция и специален съд, който се създава по конкретен повод. В закона е предвидена смислена възможност да се решат споровете по отношение на провеждания избор на магистратите във ВСС, така че в никакъв случай няма извънредни съдилища", разясни шефът на правната комисия.

Единствената парламентарна група, отхвърлила анблок промените в Закона за съдебната бласт, беше на опозиционната "БСП – Лява България". Лидерът на БСП Михаил Миков заяви, че "с въвеждането на този закон се приемат транзитни правила за 5-6 месеца и се обезсмисля законодателната дейност и функцията на Народното събрание."

"Страхувам се, че с този законопроект ще ударите поредната "греда" в опита да реформирате съдебната власт. Това ще доведе до много сериозно напрежение, спорове и битки на лобита. Както още през 2010-2011 г. я започнахте тази работа, така ще я и приключи. След време, друго Народно събрание, ако това не се върне към по-ясна концепция, ще трябва да реформира това, което наричате реформа на съдебната власт", обърна се той към мнозинството и вносителите на проекта.

Според Миков този законопроект няма да доведе до пълното прилагане на промените в Конституцията, които левицата така или иначе не е подкрепила при гласуването им в края на миналата година, защото не са били чути аргументите й. Прогнозата на лидера на социалистите е, че мнозинството ще има "твърде сериозни проблеми за законодателната уредба на въпросните промени”.

"Какъв напредък е, когато Общото събрание, защото искате пряк избор на съставите на ВСС, може да се проведе на втория ден при условията на спадащ кворум? Как ще бъдат равнопоставени представителите на магистратските общности от София и провинцията? Кой ще им плаща командировъчните? Защото от така направените промени излиза, че изборът в Общото събрание може да се проведе от 50 или 100 души. Колкото са, толкова. Това сте предвидили по законопроект”, коментира шефът на социалистите.

По думите му прекият избор трябва да означава относителна представителност на избирателната колегия – всички съдии, прокурори и следователи. "Излиза, че от около 2 300 съдии в България, членовете на ВСС могат да бъдат избрани от 30”, констатира Миков.

"Реформаторският блок ще подкрепи промените в Закона за съдебната власт, а екипът на министър Захариева трябва да бъде поощрен, защото много бързо се справи с изготвянето на законопроекта", заяви представителят на Гражданския съвет в РБ Петър Славов.

Според десния депутат в проекта присъстват "някои от важните неща, които не са се случили с промените в Конституцията”. И той на свой ред подчерта, че с промените в закона се цели независимост на съда.

"Между първо и второ четене на закона обаче трябва да се помисли над промените, свързани с кворума на членовете на ВСС, когато се избират магистрати. Трябва да се въведе и срок на система за електронен избор във ВСС", смята Славов.

Патриотичният фронт също защити законопроекта, съпредседателят на групата Валери Симеонов изтъкна, че законът е "направен добре и решава въпросите, които не бяха приети в промените в Конституцията". Той напомни на групата на социалистите, че все пак това е само първо четене на закона и до второ могат да се правят допълнителни предложения.

"Не мога да приема превръщането на тази дискусия в популизъм. В края на краищата не е важно какво впечатление ще направим на нашите конкретни избиратели. Говоря за всяка политическа сила. За мен е по-важно да свършим нещо конкретно, докато сме тук. Не мога да приема като първи аргумент, че сме били закъснели с приемането на закона и за това, те щели да гласуват против. Това сериозен аргумент ли е?”, обърна се Симеонов към БСП.
"АБВ подкрепя промените в Закона за съдебната власт, това е и подкрепа към министър Екатерина Захариева", заяви от името на партията на Георги Първанов депутатът Лъчезар Никифоров.

От АБВ са предложили създаването на съвет, който да следи за осъществяването на реформата и който да бъде арбитър по важните за реформите въпроси. АБВ са вносителите на идеята за това, че промените в законите, свързани със съдебната власт и правосъдието, трябва да бъдат широко обществено обсъждани, посочи Никифоров.