Навръх Деня на храбростта и българската армия ви срещаме с жените под пагон 06.05 | 15:00

Навръх Деня на храбростта и българската армия ви срещаме с жените под пагон. Тези, за които няма мъжка професия. Какво е да си първата жена пилот на военен самолет и първата, която ръководи Комуникационно-информационните системи в българската армия? 

Капитан Жасмина Христова споделя пред NOVA, че за около 10 години е била единствената жена пилот на военен транспортен самолет в Българска армия.

"Някак си много бързо се вписах в професията войник. Дамите имат вече сериозно присъствие, години наред сме в армията", заяви от своя страна полковник Диана Янева.

За полковник Диана Янева и капитан Жасмина Христова военните чинове са призвание и преди всичко сбъдната мечта. Докато едната управлява комуникационно – информационните технологии в армията, другата лети високо в небето на борда на "Спартан"-а.

Сякаш с предопределена съдба – Жасмина Христова израства сред семейство военни. Нито един от роднините ѝ обаче не е виждал земята от птичи поглед. Защото именно нейните мечти полетели и днес Жасмина вече е капитан. Първата жена, която прекрачва прага на пилотската кабина на военния самолет "Спартан".

"Още от малка, гледайки самолетите, съм си мислила и мечтала, че това не е просто техника. Това е наистина сбъдната неща. И не знам дали аз избрах авиацията или тя ме избра, тъй като съм втори випуск от жени пилоти. Бяха много малки бройките, за които приемаха жени. Единици, по едно или две момичета през годините. И просто имах късмет и шанса да бъда една от тях.  През 2002 година постъпих в Националния военен университет, факултет "Авиационен". През 2006-та завърших. Първоначално бях пилот на вертолет и през 2007 година имах късмета и щастието да служа в авиабаза "Враждебна" като пилот на военен транспортен самолет. А за около 10 години бях единствената жена пилот на военен транспортен самолет в Българска армия", разказва капитан Христова.

Има безброй часове във въздуха – за тренировъчни, хуманитарни или авиомедицински мисии.

"През 2020 година отидох до Пекин да докарам за България медицински консумативи. Това се случи по времето, когато настъпи COVID и нашето население имаше нужда от тях. Имала съм хуманитарни мисии от гледна точка на превоз на логистика или на материали, които са били необходими. Превоз на пътници, разбира се, аварийно спасително осигуряване, свързано с превоз на ранени. Имала съм случаи, в които превозахме ранено от огнестрелно оръжие младо момиче, а също и малко дете, на около една годинка. Участвала съм и в донорски ситуации", разкрива още военният пилот.

Мисиите във въздуха могат да бъдат колкото еднакви, толкова и различни. Защото независимо от броя летателни часове, непредвидимото на хиляди километри от земята е предизвикателство и за най-опитните пилоти.

"Предизвикателствата могат да бъдат от различен характер. Разбира се, когато имам мисия по аварийно спасяване, особено когато е свързана с някое дете, тогава е по-емоционално за мен, тъй като съм майка и родител. Също така, ако възникне полева непредвидена ситуация, също е нещо по-различно, което създава по-различно чувство, концентрация и спомен в мен. Ние сме хора и емоциите ни придружават, това е неизменно. Но се стараем да бъдем максимално професионалисти и да ги сведем до минимум, да дадем превес на дисциплината, на концентрацията, за да се изпълни по най-бързия, най-точния начин, поставената задача", обясни капитан Жасмина Христова.

Обратно на земята – идва време за равносметка.

"Цената, която плаща всеки един от нас, е липсата от семейството, понякога на национални празници, по лични празници, когато сме извикани заради различни ситуации. Това е цената, която плащаме. Но удовлетворението е много силно след успешна, изпълнена мисия, особено когато е свързана с животоспасяваща ситуация, дали ще е донорска, дали ще е с ранен човек, който има нужда от бърз транспорт. Това е белегът, който остава в душите ни задълго", категорична е капитан Христова.

Първите си стъпки като военнослужещ полковник Диана Янева направила през 97-ма година. И вече над две десетилетия се е отдала на комуникационно-информационните системи в българската армия.

"От малка съм много подредена и последователна. Никога не съм се позволяла да закъснявам за училище, за час, да отида неподготвена. Така че може би от малка съм като войник. Нямам друг военен в семейството. Аз нямах въобще такива намерения до последния клас в средното училище. Кандидатствах в строителни специалности, бях приета там. Тогава приемът във военните училища беше на по-късен етап, август месец, ако не се лъжа. Съвсем случайно видях един постер в родния ми град Елхово, известен с военното си присъствие, че приемат документи за младежи и девойки за военното училище в Шумен. Поинтересувах се, разбира се. Разбрах, че има специалност за компютри", заяви полковник Янева.

Така от случайно видения плакат за прием като ученичка, днес Диана Янева ръководи ключово военно формирование.

"Длъжността ми не е напълно войнишка, както повечето хора ги разбират - с автомат, пистолет, каска, противогаз и така нататък. Нашата е по-специфична. Тя е комуникационно-информационна. Изисква повече подготовка. В интернет има всичко, обаче опитът си остава незаменим учител. Води се мобилна комуникационно информационна система, но реално това е съвкупност от много системи. Тя не е само една. Във всяка една операция и мисия ние трябва да имаме способността да изкараме това, което ни е в кабинета и на полето. Това съвсем не опира до един телефон, който можеш да вдигнеш и да подадеш заповед или указания. Това зависи от множество неща. Информационни системите, които ние военните използваме, всеки ден се множат", заяви полковникът.

Как се е чествал 6 май през годините

А една част от комуникационно-информационните системи на армията в полеви условия може да бъде сглобена за броени часове. Да си част от армията днес – независимо от пола – призвание, чест, храброст, удовлетворение, споделят храбрите българки.

"Да си храбър означава да поемаш отговорност, да си готов да се справиш с всичко, независимо че може да възникне непредвидена ситуация и да стоиш твърдо за своите решения, особено когато става въпрос за човешки живот. Това е чест, отдаденост и родолюбие", споделя капитан Жасмина Христова.