Наръчник на абсурда 19.01 | 08:18

Така, както човек си седи и, потънал в мрачни размисли за корупция, подслушване, бедност и лицемерие, се чуди какво още го задържа в България, изведнъж в дъното на тунела се появява ярка светлина и светът внезапно започва да изглежда по-справедлив...

Великотърновският апелативен съд постанови във вторник доживотна присъда на 31-годишния Росен Бориславов, който на 15 септември 2009 година се опита да удуши племенницата си. Младежът отдавна бил в конфликт със сестра си, защото според него тя не полагала достатъчно грижи за майка им. Това била и причината той да замисли жестоко отмъщение. В първия ден на учебната година Бориславов издебнал 13-годишната си племенница в дома й и започнал да я души. След като решил, че момичето е мъртво, той инсценирал обир, за да прикрие следите си и напуснал жилището на сестра си.

За негово съжаление обаче (и за щастие на страничния наблюдател и на всички лица, неволно замесени в случая) нещата изобщо не се развили по план. Жертвата била открита все още жива от дядо си и животът й бил спасен.

След като разглежда фактите по образуваното дело, Окръжният съд във Велико Търново постановява кандидат-убиецът да излежи 15 години затвор при първоначален строг режим и да заплати 30 000 лева на жертвата за неимуществени вреди. Втората инстанция обаче, в лицето на Апелативния съд в старата столица, решава, че присъдата е прекалено лека и увеличава "кръвнината" на 50 000 лева, а 15-те години зад решетките са заменени с доживотен затвор.

Разбира се, решението може да бъде обжалвано в 15-дневен срок пред Върховния касационен съд, но това не променя факта, че правосъдието във Велико Търново дава пример за справедлива строгост, който поне малко измива срама, полепнал по статуята на Темида покрай одисеята на делото "Борилски".

Да припомним, че 24-годишният студент Мартин Борилски беше открит мъртъв в квартирата си в Париж на 20 юли 2000 година с 93 прободни рани по тялото си. Разследването на френската полиция доказа, че извършители на престъплението са приятелите и сънародници на младежа Георги Желязков и Стоян Стоичков. След направените ДНК експертизи специалистите установяват, че вероятността Желязков да не е бил на местопрестъплението е едно към 15 трилиона, а в случая на Стоичков - едно към 236 милиарда. Органите на реда разполагат и със свидетелските показания на една от съседките на Борилски, която е видяла двамата да излизат от апартамента на жертвата.

Въпреки на пръв поглед неоспоримите доказателства, делото срещу Георги Желязков (син на известния варненски юрист Борислав Желязков) и приятелят му Стоян Стоичков - Барона се влачи из българските съдилища години наред. Първо, през 2002 година, 11 варненски съдии и прокурори изпращат писмо до Върховната касационна прокуратура, с което си правят отвод. Постъпката им предизвиква подозрения за натиск от страна на бащата на Желязков.

След това производството е прехвърлено в Шуменския окръжен съд, където е отлагано множество пъти, докато накрая, на 27 март 2008 година, съдийският състав излиза с оправдателна присъда, която хвърля в недоумение всички запознати със случая. Истински гняв сред обществото и френските власти обаче предизвиква решението на следващата инстанция, а именно гореспоменатия Апелативен съд във Велико Търново, който на 21 януари 2009 година потвърждава решението на шуменските си колеги.

Явната неадекватност на това решение, заедно с протестите на недоволни граждани и заканата на Франция, че ще започне паралелно дело по случая, карат Върховния касационен съд на България да върне производството във Велико Търново на 18 май 2009 година.

Принуден да се съобрази с неоспоримите факти по делото, през февруари 2010 година Великотърновският апелативен съд най-сетне постанови ефективни присъди за Стоян Стоичков и Георги Желязков. Те са съответно от 17 и 19 години затвор, както и 120 000 лева, които двамата трябва да платят на роднините на жертвата.

Присъдата срещу Росен Бориславов, който се опитал да отнеме живота на едно невинно младо момиче, изглежда наистина справедлива.

На нейния фон обаче още повече изпъква неадекватността на наказанието на Георги Желязков и Стоян Стоичков. Макар и опитът да удушиш някого безспорно да е ужасна постъпка, той едва ли може да се сравнява по жестокост с това да прободеш 93 пъти с нож борещ се отчаяно за живота си човек (според патолозите Мартин Борилски дълго се е мъчил да се предпази от атаките на нападателите си). А и, дори и за неспециалист в правото, е очевадно, че опитът за убийство стои една стъпка по-надолу в зловещата йерархия на посегателството срещу ближния, отколкото фактическото отнемане на живот.

Какво да се прави, можем само да се надяваме, че присъдата на Великотърновския апелативен съд е ясен знак, че магистратите вече ще прилагат цялата строгост на закона срещу всеки, който си го е заслужил. Защото в противен случай тя показва, че превръзката на очите на Темида всъщност е прозрачна и фолклорната (по-точно попфолклорната) мъдрост "За кокошка няма прошка, за милиони няма закони" важи с пълна сила и до днес.