Населението на България намаля с 11% за 10 години, в ЕС спада с 6% до 2100 година 31.03 | 08:30

Броят на българите намалява най-много сред страните от ЕС. У нас е най-сериозен спадът на насилието през 2021 г. спрямо 2011 г. - 11%. След нас се нареждат Хърватия с намаление от 10 на сто, Латвия – 9% и Литва – 8%. Според последните прогнози за населението, публикувани от Евростат, населението на ЕС ще намалее с 6% между 1 януари 2022 г. и 1 януари 2100 г., което се равнява на 27,3 милиона души по-малко.

След спад през 2020 г. и 2021 г. поради въздействието на пандемията от COVID-19, населението на ЕС започна да се възстановява през 2022 г. Като следствие от масовия приток на бежанци от Украйна в ЕС, населението на Общността се оценява на 451 милиона души на 1 януари 2023 г. Освен това броят на жителите на ЕС се очаква да достигне своя връх от 453 милиона души през 2026 г., преди да намалее до прогнозираното ниво от 420 милиона през 2100 г.

Предвижда се делът на децата и младите хора (на възраст от 0 до 19 години) в общото население да намалее от 20% в началото на 2022 г. до 18% до 2100 г. По същия начин делът на хората в трудоспособна възраст (на възраст 20-64 г. години) се очаква да намалее от 59% през 2022 г. на 50% през 2100 г.

Обратно, делът на по-възрастните възрастови групи (65 или повече години) в общото население на ЕС се очаква да нарасне. Прогнозата е, че делът на хората на възраст между 65-79 години да нарасне с 2 процентни пункта от 15% в началото на 2022 г. до 17% през 2100 г., докато делът на хората на възраст 80 или повече години се очаква да се удвои - от 6% на 15%.

През 2022 г. пирамидата на населението на ЕС вече показва формата, свързана с дълга продължителност на живота, ниска смъртност и ниска раждаемост: най-високите дялове от населението се състоят от хора в трудоспособна възраст над 50 години, докато дяловете на младите хора под 20 години са забележимо по-малки.

Пирамидата от 2100 г. ясно показва развитие към свиващо се и застаряващо общество: намаляването на дяловете на децата и младите хора под 20 години и тези в трудоспособна възраст се компенсират само частично от увеличенията на дяловете на хората на възраст 65 или повече години. За разлика от 2022 г., пирамидата не започва да се свива след 55-годишна възраст, но остава относително стабилна до около 85 години.

В горната част на прогнозираната пирамида за 2100 г. възрастовата група 100 или повече години става по-широка, като жените на 100 или повече години се очаква да представляват 0,3% от общото население през 2100 г. срещу 0,02% през 2022 г.

За улеснение при измерването на населението на ЕС Евростат е разделил цялата територия на Общността на 4,4 милиона единици с площ от по 1 кв. км. Данните сочат, че 1,8 милиона от тях са обитаеми. Най-голям брой необитаеми единици има в Швеция и Испания - 426 000 и 362 000 съответно.

Според предварителни данни към 2021 г. най-многолюдната страна в ЕС е била Германия с население от 83,2 милиона души, следвана от Франция (67,9 милиона), Италия (59 милиона), Испания (47,4 милиона) и Полша (37 милиона).

Сред страните със средноголямо население Швеция расте до 10,5 милиона, изпреварвайки Португалия, чиито жители са 10,3 милиона. Най-малко са жителите на Малта (500 000), Люксембург (600 000) и Кипър (900 000).

Сред големите региони в ЕС най-многолюдни са регионите на Мадрид (6,7 милиона души), Барселона (5,7 милиона) и Рим (4,2 милиона). Най-слабо населени са регионът Ел Йеро в Испания (11 290 души), гръцкият регион Евритания (17 428 души) и регион Лунгау в Австрия (20 164 души).

През 2021 г. жителите на 16 страни членки на ЕС се увеличават спрямо 2011 г. Най-голям е ръстът в Люксембург (+26 на сто), Maлта (+24 на сто) и Швеция (+10 на сто).

По региони най-сериозен е растежът на населението в западните и северните части на ЕС, докато в южните и източните броят на жителите намалява. В периода 2011-2021 г. най-сериозно са се увеличили жителите на румънския регион Илфов (+40 на сто), германския регион Вартбургкрайс (+27 на сто), Люксембург (+26 на сто), малтийските региони Гозо и Комино и френския регион Гвиана (по 25 на сто) и Малта (+24 на сто).