Начало на Богородичния пост 01.08 | 08:30

Богородичният пост е утвърден от църковната традиция в чест на Успение на пресвета Богородица - 15 август. Започва на 1 август.

Свързан изключително с почитта, любовта и надеждата на православните към Пресветата Майка, този пост има строг характер, подобно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне - 6 август, се разрешава приемането на риба.

На 1 август всяка година Православната църква започва деня със Света Литургия и изнасяне на Светия Кръст Господен. Църквата отбелязва празника Поизхождение (изнасяне) на честния животворящ Кръст Господен. Той е установен при император Михаил през 9 век в Константинопол.

Тогава, срещу появили се болести във Византийската столица и след победата срещу сарацините императорът наредил да се прави литийно шествие с Честния Кръст от храма "Света София” до църквата "Св. Богородица”. Благочестивата традиция се спазва до днес в целия православен свят.

Непотвърдено предание свързва установяването на този пост със светите апостоли. Но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста.

В началото той бил разделен на два по-малки поста - пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на пресв. Богородица.

Император Леон Философ (V в.) повелил забрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и така свързал двата поста в един. Император Маврикий (582-602 г.) пък въвел с изрична заповед празнуването на Успение Богородично навсякъде по империята.

Въпреки това законността му дълго била оспорвана и подхвърляна на съмнение. Никон Черногорец  съобщава, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали. Други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен. Трети го отхвърляли и осъждали.

Константинополският патриарх Николай ІІІ свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 г. събор много епископи застъпили становището, че този пост е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух). На този събор присъствал и византийският император Мануил І Комнин.

Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави - едва през ХІV-ХV век.

В София, с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, Молебният канон към Св. Богородица от 18 часа в митрополитската катедрала "Света Неделя” ще отслужи Негово преосвещенство Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит.

Негово високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще оглави от 19 часа вечерното богослужение пред чудотворната икона на Света Богородица "Златна ябълка” в катедралния храм на Пловдив "Успение Богородично”.