Не само образованието, обществените нагласи слагат летвата за грамотност 24.05 | 12:15

В Деня на българската писменост разговаряме с доц. Йовка Тишева, преподавател към Катедра "Български език" във Факултета по славянски филологии на Софийски университет "Свети Климент Охридски". Научните й интереси са в областта на граматиката на съвременния български език (синтаксис), прагматика, съвременна разговорна реч, устна комуникация. Води лекционни курсове по съвременен български език, по динамика на българския език, особености на устната комуникация и по академично писане.

Един разговор за грамотността, езиковата култура, нашествието на английската лексика, влиянието на интернет и ефективността от един Закон за българския език.

В публичното пространство се чуват непрекъснато обвинения за падане на нивото на езиковата култура, за опростачване и дори вулгаризиране на езика. Това по-скоро притеснения ли са или са реални факти?

- Зависи какво влагаме като значение на фразата "езикова култура" - дали приемаме, че това отразява равнището на спазване на езиковите норми за правопис и правоговор или нашите лични представи за езиковите правила. Реалните езикови факти трябва да се оценяват не сами по себе си, вън от контекст, а с оглед на това кой с кого в каква ситуация комуникира.

Универсализация на езиковите средства няма, ето защо по един начин говорим, когато сме в официална среда, а по друг - когато сме в приятелски кръг. По един начин говорим с колегите си на работното място, съвсем друг стил използваме, когато със същите хора попаднем в ресторанта, на стадиона, във фитнес клуба и т.н. Важно е да знаем в коя ситуация какви средства да използваме, в различните ситуации да правим и различен избор.

Ако обаче не владеем разнообразни езикови системи, стилове - какво се получава? Все едно с един и същи дрехи да отидете и на интервю за работа в престижна фирма, и на изпит в университета, и на фитнес. Не че не е възможно, но няма да се чувствате комфортно в различните ситуации, а и ще бъдете оценени по различен начин заради различната представа, която ще създадете за себе си. Владеенето на различни езикови средства, с които да се представяме в различните ситуации, е това, към което трябва да се стремим.

Тревога предизвиква и продължаващото нашествие на английската лексика. Има ли начини за ефективно противодействие – какво е мнението на езиковедите. И има ли смисъл изобщо да се правят такива усилия?

- Мога да изразя само моето лично мнение - една част от тази чужда лексика е част от интернационализмите - лексикалните елементи, които ще открием във всеки съвременен език. Терминологията например е част от този лексикален пласт. От една страна, навлизането на англоезичната лексика е част от процесите, свързани с интернационализация на терминологията, улесняване на контактите между професионалистите в дадена област, а от друга - проява на глобализацията на езиково равнище.

Преди обаче да произнесем английската дума с българско окончание по модела на scan  - сканирам, download - даунлодвам и под., добре е да се замислим дали няма и българско съответствие. За терминологията може би идеите за чистота на езика не са приложими, но за "масовата активна" лексика може би има и по-добра стратегия от изговарянето на английска дума. Проява на маниерничене е да си служим с термини на английски и извън професионалната среда - в професионална среда те са напълно разбираеми, но вън от нея вече ще получат съвсем друга оценка.

Имаше бурен спор в парламента за приемането на Закон за езика. Това начин ли е да се опази един език?

- Всеки има свои собствени езикови закони. Законите, които се приемат в парламента, са резултат на усилията на хора, работещи в дадена област. Нито езиковедите, нито парламентаристите могат да налагат правила за развитието на езика. Какво значи да се опази един език? Ако е застрашен - значи като застрашените обекти да се изолира, да се затвори в специална среда и да се наблюдава отвън, без контакт с външни фактори.

Но тогава този език няма да реализира основната си функция - да бъде средство за комуникация, тоест да има свой реален живот в различни ситуации и сфери. Езикът, запазен в речниците и граматиките, не е реалният език на ежедневното общуване, така че опазването на езика не трябва да се разбира като консервиране, съхранение - подобно на историческите паметници, на археологическите обекти, а като процес на развитие и усъвършенстване чрез разнообразни форми и средства.

Какви са вашите наблюдения – интернет комуникацията как влияе на развитието на езика?

- Отново зависи с каква цел използваме мрежата - това е все пак само канал, средство за предаване на нашите езикови съобщения. Ако трябва да напишете официално писмо, да подадете молба онлайн или под., нарушаването на езиковите правила няма да се приеме положително.

В този смисъл, ако към сайта, в който попълваме някакъв документ, има и езиков редактор или изисквания за езиковата страна на текста, интернет може да стимулира правилното писане - един вид документът е написан с грешки, следователно не се приема, до момента, в който тези езикови грешки не се редактират. Може да звучи футуристично, но всъщност е реална практика за сайтове на други езици.

Медиите ли са тези, които влияят най-силно върху обществото и действително ли отговорността им е много голяма?

- Отговорността е на всички нас, които си служат с писмена или в устна форма с българския език. Търпимостта към някои варианти, приемането на някои отклонения като несъществени или маловажни в процеса на комуникацията води до размиване на границите, в които се проявяват лексикалните и граматическите норми.

Поради факта, че медиите могат да формират обществени нагласи, ролята на медиите наистина е много по-голяма. Те много по-силно могат да влияят при изграждане на нагласи и оценки, например, че е престижно да говориш и пишеш правилно, а не както наблюдаваме в момента, че ако нарушаваш правилата, в това число и езиковите, ще си по-високо оценен от групата или средата, в които се намираш.

Вие сте преподавател в Софийския университет от много време. Каква е тенденцията – намалява ли грамотността на българските студенти по роден език. А интересът им?

- Аз имам привилегията да работя предимно със студенти от магистърски програми - тоест след 4 години обучение като бакалаври. На този етап, когато се срещам с тях, те заявяват, че са установили какво им липсва в знанията за родния език, но по-важното е, че са мотивирани да усъвършенстват езиковите си знания и умения. 

От друга страна, за да са мотивирани да са грамотни на родния си език, младите хора, не само студентите, трябва да имат ясното съзнание, да знаят, че е престижно да говориш и пишеш правилно и на български, не само на английски или на който и да е друг чужд език, изучаван в училище. За съжаление, подобна нагласа днес все още липсва и причината за това не трябва да търсим със завършващите училище, нито в студентите, които обучаваме. Механизмите за създаване на обществени нагласи са съвсем други.

Наблюдавайки своите студенти, когато са вече на 19-22 години, какво се е случило между 5-ти и 7-ми клас?

- Периодът между 5 и 7 клас май се оказва единственият засега, през който се учи системно граматика на българския език. Учебното съдържание, учебниците, тестовете, изпитите обаче са ориентирани към граматиката като цел (а не като средство) - да се запомнят термини, да се правят различни видове анализ или по-популярно - разбор на думи или изречения, например дали думата е подлог или допълнение, как да се открие функцията й в изречението и т.н.

А тези думи или форми се използват с определена цел - да предадем информация, да изразим убеждение, съмнения, увереност в нещо... функцията на езиковите средства обаче не е основният обект на езиковото обучение. Граматиката сама по себе си е интересна за езиковедите, но по-важно е да научим учениците как правилно да употребяват различните граматически средства, как целите на общуването определят избора на думи и граматически средства.