Нека си простим - Сирни Заговезни е! 26.02 | 08:39

Прощена неделя или както в България го наричат, "Прошка" или "Сирни Заговезни" предшества началото на Великият пост преди Великден. Това е важен пролетен празник в народния календар.

Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. На трапезата се слагат млечни и яйчни продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва.

Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите и момците се люлеят за здраве.

Българската православна църква почита църковния празник сиропусна Неделя, наричан от народа Сирни заговезни. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него, започва Великият пост.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или ботурници). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък (подострена пръчка, на върха на която е стрелата, на която има специална дупка, за да се закрепи успоредно на пръчката, и по-голямо дърво или сопа, с която се удря пръчката) запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате”. "Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия”, и "кукерска булка” или "баба” - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен.

Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.

Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат кукерите.