Необразовани млади роми искат да се върнат по чиновете 02.05 | 12:50

Министерският съвет прие административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020. Той отчита напредъка по изпълнението на стратегията, както и на общинските планове за действие за миналата година. От информацията, предоставена от отговорните институции, се открояват направените важни стъпки по отношение на задържането и връщането на учениците в училище и съответно – увеличаването на дела на ромските деца, обхванати в детски градини и предучилищни групи.

Напредък има и в усилията за изучаване на български език от децата, за които той не е майчин. Отчетено е и мотивирането на младежите до 24 г. с основно и по-ниско образование и без работа да продължат обучението си в различни форми или да започнат работа. В сферата на здравеопазването продължава работата за по-пълен обхват на населението със задължителни имунизации с координираните усилия на личните лекари, здравните медиатори, специалистите от регионалните здравни инспекции и общинските администрации.

В доклада е посочена необходимост от разработването на комплексни мерки и прилагането на интегриран подход за реализиране на целите на стратегията, дългосрочно планиране и систематичен мониторинг. Отбелязва се, че е разработена система за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на стратегията. След въвеждането й в експлоатация, събираните данни ще бъдат анализирани и предоставяни на органите на изпълнителната власт. Целта е те да бъдат интегрирани в политически решения и да бъдат вземани предвид при разработване, актуализиране, изпълнение на стратегически и програмни документи, които се отнасят към интеграцията на ромите.

Според изводите, основните предизвикателства са свързани с постигането на положителни нагласи и подкрепата на обществото към политиките за интеграция на уязвими групи и групи в неравностойно положение. Посочва се, че участието на всички заинтересовани страни, включително медии и местни структури на гражданското общество, е от съществено значение за преодоляване на все още съществуващи дискриминационни нагласи и прояви.