Неочаквано добра комбинация – референдуми и избори в едно? 26.08 | 07:25

Повече да се чува гласът на хората по важни за страната и регионите въпроси чрез провеждането на референдуми. Това предлагат депутати от БСП с промени в закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

 "Текстовете са примерни, продължаваме дискусията и ще настоявам да чуем мнението на неправителствените организации", коментира пред "Стандарт" Георги Кадиев. За да не се разхищава бюджетът излишно, той предлага референдумите да вървят ръка за ръка с изборите за местна и централна власт. Стойността на референдума за АЕЦ "Белене" например бе 13,8 млн. лв., а на предсрочните избори - 21 млн. лв.

"В случаите, когато в срок, по-малък от 9 месеца, предстоят избори или е насрочен друг референдум, то гласуването ще става на една дата", обясни Кадиев. В останалото време датата на референдума не може да е по-рано от два и по-късно от девет месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание, иска той. Същото положение ще се използва и при местните референдуми.

Ако в общината предстоят избори, то допитването ще се проведе в деня на вота за кмет и общински съветници. Така темата за референдума ще стане и част от предизборната кампания на кандидатите, а в процеса на набиране на гласоподаватели ще се дебатира и въпросът от допитването.

В момента президентът определя датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание. Промените предвиждат и по-нисък праг на подписите за свикване на референдум. Сега за национално допитване са необходими 500 000 гласа, а в новите текстове броят може да падне до 100 000 души.

Става дума за български граждани с избирателни права, като поне 20 процента от подписите трябва да бъдат на хора с постоянна адресна регистрация от различни области на страната. В Швейцария изискванията са за 100 дни да се събират 50 000 подписа, обясниха от БСП, като населението на страната е 8 млн. души и се провеждат по 4 референдума годишно. А в Хърватия няма минимална избирателна активност за референдумите.

Депутатите от БСП настояват да се вземе предвид европейският опит с референдумите и дават за пример факта, че в Полша и в Португалия правят разлика дали допитването е законово обвързващо, или консултативно в зависимост от това колко хора са гласували.