Нова стратегия ще бори радикализацията и тероризма у нас 10.08 | 13:23

България, подобно на много държави от Европа, значително изостава в противодействието на новите терористични заплахи. Това е посочено в Проект на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма,  публикуван на интернет - портала за Обществени консултации в края на изминалата седмица.

Документът обхваща периода 2015 - 2025 г. и е разработен от междуведомствена работна група, създадена със заповед на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Срокът за препоръки и мнения по него е до 15 септември, сред окето ще бъде внесен за одобрение в Министерски съвет. Засега не е ясно дали се предвижда проектът да бъде гласуван и в Народното събрание или ще се приеме само на ниво правителство.

Според авторите приемането на стратегията е наложително заради актуалните рискове и заплахи за сигурността на страната от радикализация и тероризъм. До голяма степен те са следствие от кризисни развития във външната среда на сигурност. Но  нападението срещу израелски граждани на летище Сарафово на 18 юли 2012 г.  показа страната ни и като възможна сцена за извършване на нападения. Вероятността за атаки от страна на широк спектър международни терористични организации и отделни терористи се окачествява като сравнително по-висока от тази преди атентата, е посочено в документа. В него са посочени поименно "Ислямска държава" и "Ал Кайда" като организации, които представляват най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за България.

В документа са посочени и конкретните рискове: наличието на голям брой европейски, включително и от Западните Балкани, чуждестранни бойци в състава на различни екстремистки и терористични формирования и тяхното транзитно преминаване през българска територия; вълните нелегални мигранти от кризисни региони и държави към Европа и голямата вероятност чрез този поток на наша територия да проникнат радикализирани и терористични елементи; обучението на наши граждани в чужди религиозни образователни центрове, където се проповядва екстремистка идеология.

В документа е посочено също така, че "крайната бедност и социална изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии. Съществуват отделни признаци на поляризация и противопоставяне на етно - религиозен признак." "Значим рисков фактор за вътрешните аспекти на средата за сигурност е достъпността, най-вече в Интернет, на радикална пропаганда, под чието влияние отделни български граждани биха могли да поемат пътя на тероризма. Не на последно място е и рискът от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения", пише още в проекта.

Набелязани са и конкретни мерки за противодействие на радикализацията и тероризма, от които става ясно, че контраразузнаването трябва да "слезе" при хората, да ползва медиите и НПО: "Необходимо е изграждането на изследователски и аналитичен капацитет с цел изготвяне на анализи и оценки на процесите и факторите на радикализация; Прилагане на мултиинституционален подход и взаимодействие с представителите на гражданските и съсловните организации, неправителствения и частен сектор, местните общности, в т.ч. религиозните и общностните лидери в квартала и/или населеното място; Отговорностите и дейностите по превенция и противодействие на радикализацията следва да бъдат постепенно интегрирани в ежедневната работа на служители "на първа линия"; Създаване на условия за ангажиране на нови актьори в тези усилия, както в лицето на държавните институции, така и от неправителствения и частния сектор; Създаване на механизъм за взаимодействие на правоохранителните органи и специалните служби с медиите, лидерите на религиозни и етнически общности и НПО за адекватна медийна политика в противодействие на радикалните идеи и прояви; Противодействие на екстремистка пропаганда, идеи и механизми за рекрутиране чрез разработване и комуникиране на контрааргументи и позитивни послания във взаимодействие с неправителствени организации и медиите, както и пресичане на разпространението на екстремистко съдържание в интернет и социалните мрежи".

Предлага се увеличаване на капацитета на службите за сигурност: "целенасочено и в дългосрочен план българската държава трябва да запази своята контратерористична общност, добре обучена и специализирана в различните етно - религиозни специфики. Подготовка на нови кадри и развиването на институционален капацитет в тази сфера е от изключителна важност. В един все по-бързо изменящ се технологичен свят България следва да има изградена система за защита срещу евентуални актове на кибертероризъм и за противодействие на опити за радикализиране чрез използване на интернет пространството".

Поставя се също така акцент върху "заплахите от синергията между организирана престъпност и тероризъм". Отбелязва се, че "във всяка организирана престъпност - трафик на хора и оръжие, фалшификация на документи, наркотрафик и други следва да се търси потенциално - налична връзка и/или относимост към терористична дейност. За целта е важен бързият обмен на информация между компетентните държавни органи."

Специално внимание е отделено на необходимостта на приемането на модерно антитерористично законодателство и на "ефективно съдебно производство за уличените в терористична дейност, в съответствие със законите на страната. Извеждане на международното сътрудничество (по линия на двустранните спогодби за съдебна помощ) по линия на делата за тероризъм в приоритет в двустранните отношения между държавите".

Не е известно какъв финансов ресурс ще бъде необходим за реализирането на посочените в стратегията мерки. Вероятно това ще бъде изяснено едва след като бъде приена план програма на вътрешното министерство, където ще са конкртизирани конкертните стъпки, времевият график за реализирането им и необходимият капацитет - както човешки, така и като техническо оборудване. В документа е посочено, че такъв план трябва да бъде налеци три месеца след приемането на стратегията, като в нега ясно ще бъдат разписани всички отговорности на компетентните институции.