Обликът на България без турските имена 08.01 | 14:07

Решението над 200 местности във Варна да бъдат преименувани предизвика бурна реакция. Скандалът накара много хора да си зададат въпроса какво би станало, ако всички населени места в страната бъдат със сменени имена.

:Ако допуснем, че наименованията на градовете бъдат буквално преведени на български език, шеговито или не, на личните карти на жителите на град Пазарджик един ден може да пише Маркетче, а на Кърджали – Белобрад Ангел. Мадан ще носи името Рудище, на същия принцип Хасково ще е Царско село, Сунгурларе – Соколи, а Хисаря – Крепост", посочи проф. Божидар Димитров в ефира на TV7.

Историкът подчерта, че турските имена не са превод от старите български имена.

"За мен това е буря в чаша вода. Турските имена не са превод от старите български имена. Много от имената, които смятаме за турски, всъщност са персийски", обясни проф. Димитров. Той уточни, че подобна промяна на названията не се прави за първи път.

Деветнадесетомайците са преименували всички села с турски имена макар че в тях не е живял дори един турчин. Преди година в Бургас пък са били сменени гръцките и турските имена на над 600 местности.

Ако все пак смяната на наименованията се наложи в цялата страна, много българи ще трябва да семят адресните си регистрации.

Така например Хасково, което идва от турското Хас Кьой и означава принадлежащо на владетеля село би се казвало Царско село.

Пазарджик пък буквално означава пазарче. Това означава, че ако се избяга от турския корен на името, градът трябва да се казва по западно маркет или Пазарджик ще стане град Маркетче.

Кърджали ще трябва да се преименува на Белобрад Ангел, тъй като идва от турското кърджа, което е побеляла, прошарена брада, а Али е собствено име. На български буквално означава Белобрад Али, а за да е съвсем българско - може би Белобрад Ангел.

Сунгурларе, което означава на турски Сокол, в множествено число ще стане град Соколи.

Джебел на турски означава незасята нива, усойно място, неподходящо за посеви. Българското име на града вероятно би трябвало да бъде Крива нива.

На български Мадан би бил Рударци или Рудище. Хисаря пък ще е Крепост или Крепостна стена.

В град Чепеларе ще трябва да свикнат, че населеното им място след реформите ще е със значение на мръсотия, помия и кал, а в най-добрата версия на превода - отвратително време.

Ако смяната на имената прехвърли ограниченията на населените места, то тогава пловдивските тепета ще станат хълмове, а софийските Петте кьошета - Петте ъгъла.

В Плевен пък известният парк Кайлъка в превод ще е парк Скалите.

Ако обърнем взор към височините на страната ни тогава връх Бузлужда би се казвал Непрозрачно място или Мъглива местност. Най-високият ни връх пък Мусала е свързан с религиозната молитва намаз. Следователно най-вероятният превод ще е Докосващ бога.

И макар че днес говорим за промени на названията, ако се върнем назад в миналото трябва да отбележим, че през 500-годишното османско робство, турците не променят имената на повечето градове по нашите земи, а просто ги адаптират към своята фонетика.

В този ред на мисли Филипопол става Филибе, Русе става Русчук, Бдин става Видин и остава с турската си фонетика до днес, Плевен става Плевна, Ловеч - Ловча.