Отбелязваме 143 години от Априлското въстание 01.05 | 10:08

В историческата памет на България Априлската епопея стои, макар и 143 години след въстанието, избухнало на 20 април (1 май по нов стил) в Копривщица. То е потушено с много кръв и зверства, но предизвиква за първи път света да обърне внимание на България, припомня БГНЕС.

Априлското въстание е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая”. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо”. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие.

Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 143 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро – Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.