Отбор на надеждата и на усмивките 20.12 | 13:41

Отбор на надеждата. С това име през октомври 2012 година ще заминат българските младежи за Световното първенство за бездомни в Мексико.

Както вече ви съобщихме, след като получи обществената подкрепа в интернет и официално удостоверение за представителност за България, Sports Management Bulgaria организира и турнир за всички момчета и младежи без дом, които са се включили в проекта. А в събота отец Иван от Нови хан даде името на отбора и благослови всички участници на самия терен.

Кръстник на отбора стана самият Валентин Михов, бившият президент на Професионалната футболна лига. Името му беше пазено в тайна до последния момент, като изненада. И той наистина изненада всички в залата – с ентусиазма си и с оптимизма си, че както преди е изпратил българи на световно първенство и те са постигнали и невероятното, така ще стане и сега.

"В лицето на кръстника си имате един оптимист, един човек, който носи щастие, един приятел, в кръстника си трябва да намирате една опора. И мисля, че го имате". С тези думи Михов пожела успех не само на момчетата, които ще летят за Мексико, но и на всички 76 младежи, които присъстваха в залата в Челопечене. 

Общо шест отбора бяха сформирани за турнира – момчета от София, Варна и Пловдив изиграха по мач и половина. Отборът на момичетата, който играе с по-кратки полувремена – от по 10 минути, също се включи. Момичетата тренират сега, но следващата година организаторите имат намерение да сформират официално и женски отбор.

"Идеята на турнира не е да се състезават, все още тези младежи се опознават и те трябва да се забавляват", обясни мениджърът Виктор Кирков. По думите му в момента тече усилена подготовка с цел добро представяне на участниците пред Димитър Пенев, който ще селектира националния отбор, който ще тръгне за Мексико. Това обаче ще стане след няколко месеца работа с топката.

Тренировките по футбол обаче се оказват всичко друго, но не и усилие за младежите. По усмивките на лицата им, по подвикванията, по енергията и желанието, с което тичат из залата, личи, че за усилие не може и да се говори. Напротив, това за тях е преди всичко удоволствие.

Това ни разказва и треньорът на варненските момчета - Златин Михайлов. Според него между тези момчета, които нямат дом, и останалите, които спортуват в Спартак–Варна, няма никаква разлика. Те са дисциплинирани, отговорни, отнасят се добре един към друг", казва Михайлов и допълва - "Нямам от какво да се оплача". Треньорът им е дал и допълнително топки, които да се занесат в училището и там в междучасията да се упражняват и забавляват.

Варненският отбор е събран от пребиваващи в учебния център към фондация "Владиславово". В центъра младежите преминават и през обучение за професия, за да получат занаят. Целта е по-лесна и добра интеграция, тъй като децата, израснали в институции, нямат много социални умения, разказа Ваня Аврамова, социалният работник, който пътува с отбора.

По думите й обаче: Дисциплината и спазването на правила са отработени още с първите тренировки, защото в спорта е много важно да се спазват правилата. "Най-лесно се научават да спазват правилата чрез спорт."

Аврамова ни разказа и за други инициативи на община Варна, които разчитат именно на спорта, който дава много голям процент успеваемост в социалните проекти. Цялото това обучение – дали за професия, или за спорт – обаче има преди всичко за цел да даде самочувствие на тези младежи, за да могат да продължат по-нататък в живота си.

"Те трябва да разберат, да усетят, че някой ги обича. И след това ще разберат и че Господ ги обича" - именно това обяснява, че прави треньорът на пловдивския отбор евангелският пастор Шегън Филипс. Под името "Жътвари" той е създал този отбор още през 2005 година, а Шегън Филипс работи в "Столипиново" и "Изгрев", а условия за включване в тренировките, които се провеждат редовно е да се посещава училище (за по-малките) и да не се вземат наркотици. Филипс има богат опит с възможностите на спорта за социална интеграция на ромите и казва, че работи преди всичко с усмивката си. "Е понякога ни се кара, ама рядко", признава едно от момчетата му.

Шегън Филипс наблюдава с еднаква съсредоточеност както мачовете на момчетата си, така и православния ритуал, изпълнен от отец Иван. И стоя зад момчетата си, както винаги досега.