Отиваме в Мексико, излизаме с герба и играем за него 12.09 | 14:33

По-малко от месец остава до Световното първенство по футбол за бездомни, което ще се състои в Мексико. България за първи път ще бъде представена на първенството, след като успя да спечели квота. 

Само преди няколко дни отборът с младежи, израсли в институции без дом и семейна среда, се завърна от най-вълнуващото преживяване – в продължение на четири дни момчетата и техните треньори и ръководители имаха възможността да гостуват на един от най-известните футболни отбори в света – Манчестър Юнайтед.

Там те не само разгледаха базата, проведоха тренировки, но и участваха в турнир, в който спечелиха мачове – пет поред. Сега отново ритат топка на игрището на НСА, но вече с една крачка по-уверени, а и по-окуражени за първенството в Мексико.

За впечатленията им от Англия, за очакванията им от Мексико, а и за бъдещето след Световното разговаряме с три от футболистите – Кочо Михайлов и Мирослав Ходжов, които идват от Пловдив, и Славчо Здравков от София, който и е един от ветераните в проекта.

И тримата с усмивка приемат въпроса за злато ли отиват в Мексико. Амбицията и спортният хъс трудно се скриват и веселите пламъчета в очите им ги издават. "Това е голяма наша и моя амбиция, мечта, но... Това не зависи само от мен, но и от отбора като цяло. Ако всички се държим заедно, победите ще си дойдат", обяснява Кочо Михайлов.

Мирослав допълва, че се надява на едно добро първо българско представяме: "Отиваме там, излиза с герба и играем за него". И трите момчета посочват, че са вложили много усилия и труд, а след победите в Англия имат и повече кураж. Съзнават и че трябва да се раздадат максимално на терените в Мексико, а и сега – защото остават по-малко от месец тренировки.

Как се е отразило пътуването до Англия и пребиваването в базата на Манчестър Юнайтед личи и по възторга, с който разказват за базата, условията, тренировките, начина на работа там. За срещата с известни футболисти, които за тях са идоли.

Но това, което е впечатлило Кочо най-вече е отношението на останалите към "хора като нас" и не само – едно много добро държание като цяло. "Това ми показа как ние тук трябва да се държим, без значение дали към хора без родители и дом или към хора със семейство и възможности".

Английските впечатления ще останат завинаги в спомените на всички момчета от отбора, сигурен е от своя страна и Мирослав. Не само посещението в базата на Манчестър, но и цялото участие в проекта по формиране на футболен отбор от бездомни и младежи от институции.

И трите момчета вече са с постоянна работа и не им тежи нито пътуването до София, нито работата, нито тренировките. Кочо е студент в Европейския колеж специалност "Бизнес администрация" и е твърдо решен да завърши образованието си.

"Нямам обаче време за нищо, само работа – футбол, футбол- работа", казва Славчо Здравков. Личната му оценка е, че в тези 9-10 месеца, откакто е в проекта, не само животът около него се е променил, но самият той е станал "по-сериозен, по-отговорен, по-ангажиран, по-упорит".

Той е и най-амбициран за победа в Мексико - "Ние, ако не отидем за победа, какво друго ще правим. Трябва да дадем всичко от нас", казва Славчо и се усмихва закачливо.

Ръководителят на Sports Management Bulgaria Виктор Кирков и треньорът на настоящия отбор Методи Здравков са амбицирани не само да продължат, но и да разширят инициативата си за представяне на български отбор на световните първенства за бездомни. И в това отношение те са спечелили за каузата момчетата, с които работят в момента. И Кочо, и Мирослав Ходжов, и Славчо са категорични, че ще останат свързани с отбора, с проекта и ще се опитат да помогнат и на следващото поколение. Най-вече със собствения си пример – че това може да се случи. 

Според Славчо на децата без родители и тези, които живеят в институции трябва да им се обръща повече внимание, както на него са му обърнали внимание – Виктор и треньорите Методи и Кирил.

Мирослав иска да покаже на момчетата от следващия отбор, че не е толкова трудно, трябва само кураж и упорство за редовни тренировки и посещаемост.

А куражът трябва, за да повярваш, че ще ти случи нещо добро. Или както сам каза Славчо: Винаги можеш да очакваш хубави работи. Това, което ми се случва в момента, преди никога не съм си и мислел, че може да ми се случи. Но... "