Пак ударихме рекорда по смърт на пътя 26.04 | 12:39

България е с печален рекорд в Европейския съюз по брой загинали хора на пътя през 2016 година. По данни на МВР през миналата година по родните пътища живота си са загубили 703-ма души. В същото време ранените при катастрофи пък са близо 10 000. Според данните на ЕС в България на всеки 1 млн. души население по пътищата са загинали 99. Което е най-високият брой от всички държави-членки, предаде БНТ. На фона на това държавата с най-малко загинали при катастрофи – 27 души на 1 млн. население, е Швеция. Което е драстично по-малко от тези у нас. А самата скандинавска страна има малко повече население от България.

Според обобщени данни, по пътищата на Европейския съюз миналата година са загубили живота си 25 500 души, което несъмнено звучи страшно, макар че все пак жертвите са с 600 по-малко от 2015г. и с 6000 по-малко от 2010 г. България е безспорен лидер в тази картина. Отново според данни на Европейската комисия, по брой загинали на един милион души, за 2016г. България е с най-много жертви - 99 загинали на 1 милион население. Според изчисленията на еврокомисията нямаме процентно намаляване на фаталните инциденти спрямо 2015г., защото тогава те също са били стряскащо много - 98 загинали на 1 милион население. От 2010 г. до края на 2016г. все пак имаме подобрение от 9%.

Естествено възниква въпросът защо у нас има повече жертви, отколкото в останалите страни членки на Европейския съюз. Отговорът не е еднозначен, разбира се, но е факт, че в много от държавите съществуват не една доказано работещи системи за превенция на ПТП. Една от тях се казва "Бонус-малус”. Новата система ще прави застраховката "Гражданска отговорност” по-скъпа за шофьорите, причинили ПТП. От години се правят опити за въвеждането й у нас, но засега са почти безуспешни. Основният проблем е в предоставянето на данни за катастрофите на застрахователните дружества, които на практика не знаят, че даден шофьор е опасен, ако предишните години не си е купувал задължителната полица от същата компания. Друг проблем е, че самата застраховка се прави на колата, а причинилият катастрофа с нея спокойно може да е различен от собственика.

Съществуват и други практики, които са доказали успеха си в страните от ЕС. Налагането на специален статут на младите водачи е един от начините, по които могат да бъдат намалени жертвите по пътищата. Страни, в които тази практика работи, са Холандия и Франция. Току-що получилите сертификата си за правоуправление млади водачи имат преходен период от няколко месеца, през който спазват определени ограничения. Рестрикциите са разнообразни. Например, младите водачи трябва да имат придружител, забранено им е да шофират вечер, разрешената скорост извън града за неопитните шофьори е по-ниска, нямат достъп до автомобили, по-мощни от определеното в закона. В различните държави се прилагат различни подходи, но основната идея е младият водач да се адаптира бързо и ефективно към съществуващата регулация на движението.

Друга добра практика е плащането на глобите да става веднага и на място. В Италия, в Англия, в Хърватска полицейските автомобили са оборудвани с пос терминали, които позволяват санкциите да се прилагат още в момента на полицейската проверка. Тази практика е с доказана антикорупционна полза, повишава събираемостта на задълженията. Това пък води до намаляване на ПТП-тата.

Друга възможност за намаляване на инцидентите е въвеждането на системи, които да следят за средната скорост на движение. Тази практика е с широко приложение в ЕС. Любопитното е, че и у нас се използва на едно място и това е АМ "Люлин”. Засега само там се съставят глоби за превишена средна скорост.