Платили сме над 14 милиона лева заради присъди от съда по правата на човека 06.08 | 18:30

Страната ни е заплатила огромната сума от над 14 млн. лв. по осъдителни присъди от Европейския съд за правата на човека за последните 10 г. Само за миналата година сумата е 900 000 лв. През 2020 г. са били постановени 53 решения по дела срещу България, като 35 от тях са осъдителни. До средата на тази година са платени 170 000 лв.

Стряскащата статистика обяви зам.-министърът на правосъдието Мария Павлова в интервю пред БНР.

"Аз не смятам, че проблемът е в адвокатите на държавата. За съжаление в повечето от случаите тези присъди са напълно оправдани. Самите адвокати сигнализират, че има проблем и изначално се вижда какво ще е решението на ЕСПЧ", подчерта Павлова.

Това е наложило изготвянето на Пътната карта, която засяга осъдителни решения. Въпросната карта е залегнала в Плана за възстановяване и устойчивост. В нея са разписани срокове и отговорни институции. Установени са нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в две направления - по засилена процедура по изпълнение на решения и нарушения на стандартната процедура. В първата група липсва публичност по дела за експулсиране, неефективно разглеждане на оплаквания срещу действията на полицията и други служби и пр. Във втората група са нарушения при прилагането на Закона за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, обясни зам.-министърът.

Павлова не е голям оптимист за одобряване на предложението обезщетенията да се поемат от бюджета на съответната институция, заради които страната ни е осъдена.

"То най-вероятно ще срещне съпротива и няма как да мине без законодателни промени. Проблемът е, че парите идват от държавния бюджет, а това са нашите пари. Но ще има дисциплиниращ ефект върху институциите", коментира Павлова.

Тя обясни, че Европейската комисия е чувствителна по две мерки – върховенство на правото и въглищните централи. Във връзка с върховенството на правото трябва да се намери механизъм за по-голяма отчетност на главния прокурор и това също изисква законодателни промени, обясни тя.

"Тук отново сме свързани с волята на законодателя да придвижи изпълнението на мярката. Това беше едно от условията за отпускане на парите от ЕС", посочи Мария Павлова.