Плащаме още 36 хил. евро за обезщетения, присъдени от съда в Страсбург 29.08 | 19:13

Поредната "порция" осъдителни присъди на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България ще струват на българските данъкоплатци 35 880 евро. Това е общата сума, която ще трябва да се изплати по седем дела, заведени и спечелени срещу българската държава.     

На днешното си заседание правителството реши да изпълни присъдите на ЕСПЧ, съобщават от пресцентъра на правителството.

Таня Сивова и Еленка Колева ще получат обезщетение за неимуществени вреди от по 4000 евро всяка, общо 295 евро за имуществени вреди и 3153 евро за разходи и разноски по дело, предизвикано от неизпълнено от общинска служба по земеделие и гори съдебно решение за реституция. ЕСПЧ отбелязва, че когато съдилищата са решили даден проблем окончателно, тяхното решение не следва да бъде поставяно под въпрос и приема, че по тази причина има нарушено право на собственост.

Подобен е казусът по делото "Мутишев срещу България”. С решение в края на 2009 г. ЕСПЧ е постановил нарушение на правото на собственост, като е поставил и тримесечен срок, в който властите и жалбоподателите да приключат реституционния процес. В противен случай държавата е трябвало да заплати стойността на имотите – 553 000 евро. Тъй като е намерено решение на проблема в срок, ЕСПЧ присъжда по 1000 евро обезщетение за неимуществени вреди на всеки от осемте жалбоподатели, както и 1147 евро за разноски по делото.

В случая на Георги Орешков е констатирано нарушено право на зачитане на личния и семеен живот. Орешков изтърпява присъда при специален режим, а нарушението е по повод контролирането на писмата между него и адвоката му. Присъдено му е обезщетение от 1200 евро за неимуществени вреди и 1000 евро за разходи и разноски по делото.

По делото, заведено по жалба на Добринка Лолова-Караджова ЕСПЧ прие, че държавата е нарушила правото на свобода и сигурност. Делото, по което тя била ответник, било отлагано неколкократно поради здравословните ѝ проблеми. С оглед приключване на производството в разумен срок съдът постановил принудителното ѝ довеждане. В резултат жалбоподателката била задържана и прекарала нощта в затвор, след това транспортирана към съда и разпитана, след което е освободена, като задържането ѝ е продължило общо 30 часа. ЕСПЧ намира, че задържането не е било пропорционално на преследваните цели и не е бил налице баланс между необходимостта да се гарантира явяването в съда и защитата на нейното право на свобода и сигурност. Присъдено ѝ е обезщетение от 1000 евро за неимуществени вреди и 2000 евро за разходи и разноски.

Нарушена забрана за изтезания и нечовешко и унизително отношение е решението по жалбата на Димитър Димитров. Жалбоподателят е излежавал присъда в Бургаския затвор. През юли 2002 г. е конвоиран до София, за да присъства на съдебно заседание. След оплакване за упражнено върху него насилие от конвоиращите, медицински преглед установява наранявания по тялото му. Подава жалба във връзка с упражненото насилие, но военната прокуратура отказва да образува наказателно производство като приела, че употребата на сила била в рамките на закона и с оглед осъществяване на задълженията на полицаите поради съпротива от страна на задържания.

ЕСПЧ констатира, че употребената сила е била прекомерна и непропорционална на евентуалната физическа съпротива, оказана от Димитър Димитров, а освен това властите не са взели предвид показанията на друг затворник – свидетел на събитията. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 3000 евро за неимуществени вреди и 1280 евро за разходи и разноски.

В решението на ЕСПЧ по делото "Филева срещу България” е постановено нарушение на правото на справедлив съдебен процес. През 2001 г. срещу жалбоподателката били повдигнати обвинения за три престъпления по служба, а през юли 2005 г. районната прокуратура прекратила производството. Във връзка с това Мария Филева завела иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. През 2006 г. наказателният процес срещу нея бил възобновен. С окончателно решение на ВКС тя била оправдана по едното престъпление, а за останалите получила 1 година условно лишаване от свобода. Междувременно гражданският съд отхвърлил претенциите й по ЗОДОВ като преждевременно предявени с оглед възобновеното наказателно производство. Това решение било потвърдено от апелативния съд, а ВКС го отменил и присъдил на г-жа Филева обезщетение.

ЕСПЧ подчертава, че не може да спекулира по въпроса дали наказателното производство срещу жалбоподателката е възобновено именно в отговор на предявения от нея иск за вреди, но отбелязва, че прокуратурата като страна в производството по ЗОДОВ е способна да повлияе на изхода на делото чрез възобновяване на производството. Ефектът от това е не просто отхвърляне на гражданския иск, а невъзможност на гражданския съд да се произнесе по него. Освен това прокуратурата не е посочила никакви съществени причини за възобновяването, а решението ѝ не подлежи на съдебен контрол. ЕСПЧ посочва, че неограниченото право на прокуратурата да възобновяване наказателни производства ѝ позволява като ответна страна в производство за вреди да влияе върху изхода на делото и да постави жалбоподателя в значително по-неблагоприятно положение, а това накърнява самата същност на правото на достъп до съд. Присъденото в случая обезщетение е 3200 евро за неимуществени вреди и 1600 евро за разходи и разноски.

Нарушение на гарантираното право на свобода на придвижване е установено по делото "Саркизов и др.”. Четиримата жалбоподатели са осъдени за сводничество и трафик на жени. След изтърпяване на присъдите на двама от тях била наложена забрана да напускат страната за три години. Въпреки че я обжалвали, ВАС отхвърлил исканията им като сметнал, че наложената мярка е законосъобразна.

ЕСПЧ отбелязва, че с оглед естеството на престъпленията забраната за напускане на страната за определен период е оправдана мярка. Българските власти обаче наложили автоматично мерките, без да изложат мотиви и да изследват индивидуалното положение на лицата. ЕСПЧ не присъжда в случая финансово обезщетение за неимуществени вреди като приема, че установяването на нарушението е достатъчна морална компенсация. Присъдени са 1000 евро за разноски по делото.