По-евтини застраховки за дома, ако се купуват повече 17.04 | 09:01

Създаването на катастрофичен пул минава през единство сред застрахователите

От Кристиан Костурков

Цените на имуществените застраховки ще паднат допълнително, ако повече хора започнат да купуват такива полици. Това стана ясно от думите на Павел Димитров, член на Управителния съвет на "Лев Инс". Увеличението на обхвата на този тип застраховки у нас може да стане, ако хората разберат, че това е полезно, защото при евентуални вреди върху имота им, застрахователите ще ги покрият и няма да се налага да чакат държавата да помага. Стимул за това може да бъде някаква разяснителна кампания или пък създаването на катастрофичен пул. За какъвто се говори от доста години, но все още няма ясна идея как да бъде създаден и какви щети да покрива, припомни Димитров.

Един от основните дискутирани въпроси в тази връзка за последните около 10 години е дали пулът да бъде създаден с участието на държавата или единствено от частни компании. Между самите застрахователни дружества обаче няма единство как точно да бъде създадена подобна организация. Част от тях смятат, че трябва да бъде въведено задължително застраховане на основното жилище, което да се прави именно чрез катастрофичния пул, което ще доведе и до падането на цената. Другите обаче са на мнение, че не трябва да се задължават гражданите да купуват такива полици, а който иска, винаги може да застрахова имота си доброволно. Плюс това самите имуществени полици изобщо не са скъпи и са в пъти по-евтини от значителни по-популярните у нас автомобилни застраховки "Каско".

Според Павел Димитров проблемът около създаването на катастрофичен пул е именно в разногласията сред компаниите. Според него тук по-активна роля трябва да има браншовата им организация – Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Димитров е на мнение, че тя трябва да бъде обединител на дружествата и всички те да направят известни отстъпки от мненията си. Така АБЗ ще може да излезе с общата им позиция, да я представи пред държавата и тогава нещата да се случат. "Ако сме като орел, рак и щука, катастрофичен пул в България няма да бъде създаден и след 15 години", казва Димитров. И допълва, че при положение, че застрахователите не са представили общо мнение по въпроса, държавата няма как да им помогне за създаването на кататсрофичен пул, тъй като дори не знае какво точно искат компаниите. В същото време може да се вземе пример и от ядрения пул, който беше създаден през 2001 г., за да покрива рисковете на АЕЦ "Козлодуй", припомня Димитров. В него влизат само няколко родни застрахователни компании, а не всички. Според Димитров, това може да се направи и при катастрофичния пул и в него да се включат само компаниите, които преценят, че поемането на тези рискове ги устройват.

Иначе той е противник на идеята за задължаване на гражданите да застраховат жилищата си. Според него по-добрият вариант да бъде направена една мащабна разяснителна кампания по въпроса и хората сами да се убедят, че това е полезно за тях. Това от една страна трябва да бъде направено от правителството, но и от АБЗ, защото популяризирането на застраховането и обясняването на ползите от него влиза в задълженията на организацията.

"При по-голям обхват на имуществените застраховки, цената им ще падне допълнително", категоричен е Павел Димитров. Което ще е от допълнителна полза за хората. В същото време и за държавата ще бъде по-добре. Защото при природни бедствия, които нанасят щети, няма да се налага да излизат пари от бюджета, за да се плаща за тях и да се помага на засегнатите хора, смята Димитров.

Водещи

Най-четени