Повече от 300 000 българи „изгорели“ от измами в нета 06.11 | 17:41

Над 300 хиляди са пълнолетните българи, които твърдят, че са били потърпевши на измама или фалшификации в интернет. Високи са опасенията от некоректни търговски практики преди началото на зимния сезон, но българите постепенно привикват с инстанциите, към които могат да се обръщат. Повече от половината пълнолетни българи няма да почиват тази зима, но като цяло развитието на туризма у нас се оценява високо. Българите масово одобряват ограничаването на правомощията на частните съдебни изпълнители. Това са част от данните от редовния експресен сондаж на "Галъп интернешънъл" по актуални теми.

Този път той е посветен преди всичко на въпроси, свързани с потребителските права – заради скупчването на такъв тип проблеми в последните седмици: измамата Спас/Александър, промените по отношение на частните съдебни изпълнители, инициирани от омбудсмана, започването на плановете за покупки и туризъм в зимния сезон и коледните празници, проверките на хранителни продукти и много други.

5% от участвалите в анкетата казват, че лично са ставали потърпевши на измама или фалшификация в интернет. Още 1% заявяват, че и те, и техни близки са ставали жертва. Тези общо 6 на сто се равняват на малко над 300 хиляди души. Други 4% споменават, че техни близки са били потърпевши. В началото на зимния сезон цели три четвърти от българите са почти автоматично сигурни, че в предстоящите празнични акции и намаления търговците ще са по-скоро некоректни.

52% от българите няма да почиват тази зима. От запитаните, потвърдили, че са планирали ваканция, 31% ще предпочетат България. Други 13 на сто смятат да почиват и в България, и в чужбина за зимна почивка. Или пък, че планират пътуване, свързано с коледно-новогодишните празници. 4 на сто от запитаните споменават само чужбина като вариант за зимна почивка. Като цяло българите намират, че туризмът у нас върви към по-добро: 68% казват това, а 18% са на обратното мнение.

Когато бъдат попитани кой защитава потребителските интереси в курортните места, българите отговарят без изненади – най-вече ресорната Комисия за защита на потребителите (40% от споменаванията). Любопитното обаче е, че веднага след това идват медиите (16%). 7 на сто от анкетираните споменават неправителствените организации, а правителствената администрация в лицето на ресорните министерства - 5%. С малко повече споменавания са правоохранителните органи, а 8% казват, че никой не защитава правата на потребителите.

Българите явно са започнали да разпознават Комисията за защита на потребителите, като водеща инстанция към която биха се обърнали при ниско качество на туристическата услуга. Това се потвърждава и от данните на общия въпрос към кого биха се обърнали българите, когато чувстват потребителските си права нарушени, като цяло. 58% от пълнолетните българи избират Комисията за защита на потребителите, ако усетят нарушени права, при покупка на продукт или ползване на услуга. Останалите типове администрация са назад в отговорите, а малко по-напред в масовото съзнание се нареждат правоохранителните органи (12%) и медиите (11%). Този тип отговори, разбира се, съдържат известен автоматизъм.

Националната агенция за приходите и агенцията за безопасност на храните са другите два ресорни центъра, които се набиват на очи, когато става дума за проверки в туристическите места. Те изпъкнаха съответно с 13% и 12% от споменаванията, когато "Галъп интернешънъл" попита коя е първата асоциация на българите, когато става дума за проверки в отминалия летен туристически сезон. Разбира се, при този въпрос най-много изпъкнаха действия, като тези на Валери Симеонов (48% от споменаванията).

"Галъп интернешънъл" потърси и обществения усет кои акции за потребителска защита са ориентирани към реален резултат и кои постигат най-вече медиен резултат. В челото закономерно се оказаха акциите, в които хората виждат най-голяма полза за живота и здравето – тези, свързани с храната и с децата.

Болшинството от българите (82%) подкрепят ограничаване на правомощията на частните съдебни изпълнители. И тази тема активира автоматизми и е красноречива за това, че подобен тип мерки са винаги топло посрещнати. В това отношение действията но омбудсмана и на подкрепилите го парламентарни групи се възприемат очевидно добре.

Проучването е част от стандартната изследователска програма на агенцията и е проведен от 1 до 3 ноември чрез телефонно интервю сред 805 пълнолетни българи по панелна методика, която осигурява представителност на данните. Ползвани са обичайните за сондаж закрити въпроси. Абсолютна максимална грешка ± 3.5 при 50% дялове.