Познатият тип тестови задачи със затворен отговор вкарват учениците в мисловен калъп 06.12 | 15:15

Познатият тип тестови задачи със затворен отговор вкарват учениците в мисловен калъп. Така не се развива способността им да разсъждават и да достигат до задълбочено разбиране. До такова заключение стигат учители и специалисти по български език от Академия "Никола Тесла" и платформата за грамотност "Как се пише?". Поради комплексни фактори младежите все по-често срещат трудности да установяват логическата връзка между изреченията и думите в тях, да намират подходящ предлог или съюз, да ги осмислят и да вникват в тях. Обезпокоително е, че се регистрира и аграматичност при конструирането на изречения, т.е. липсва правилното за езика ни съгласуване между отделните елементи.

Тенденциите се потвърждават от данните от състезание по български език и литература, проведено сред седмокласници от различни софийски училища с цел да се проверят наблюденията на специалистите. В изследването са включени и задачи от изпитния формат за национално външно оценяване (НВО), и такива от различен тип, които да провокират мисленето и въображението. "За съжаление, ясно се забелязва все по-трудното усвояване на езика, разбирането на понятия и категории", обяснява Доротея Николова, учител по български език и литература и журналист. Тревожен е фактът, че за учениците често е непосилно да извличат общи характеристики и да правят обобщения, допълва тя. Заради прекаленото използване на електронни устройства и спадането на качеството на комуникацията между хората и образованието като цяло децата виждат света все по-фрагментарно, не могат да задържат вниманието си, да правят взаимовръзки и да свързват нещата в цялост, алармират още специалистите.

За да се разчупи рамката, в проучването са включени въпроси с повече от един верен отговор. Очаквано това затруднява допълнително учениците, но те споделят, че им е доста по-интересно и са успели по-дълго време да задържат вниманието си. Проблемите при преподаването и усвояването на учебния материал няма да се решат с магическа пръчка, но експертите са убедени, че има конкретни стъпки, които може да се предприемат. На първо място, трябва да се осъзнае дълбочината на проблема, както и необходимостта от съвместна работа между родителите, учителите и институциите. Д-р Павлина Върбанова от онлайн платформата "Как се пише?" и автор на учебници по български език за средните училища смята, че при бъдещи промени в изпитните формати на националното външно оценяване в VII и Х клас, както и на държавния зрелостен изпит в ХII клас би било полезно да се разнообразят задачите със затворен отговор, като част от тях се усложнят с повече верни отговори.

"При решаването на сегашния тип задачи мисленето в някаква степен се схематизира. Ако обаче не знаеш колко са верните отговори, това ще те провокира да разсъждаваш по-задълбочено. Нали точно това искаме от учениците – да анализират, да преценяват, а не да налучкват", категорична е още тя. Може да се помисли и за повече задачи с отворен отговор, с които се проверяват уменията за свързване на думи в словосъчетания и на прости изречения в сложно изречение. Въпреки тежката картина, която се наблюдава, д-р Валентина Иванова, съосновател на "Академия Никола Тесла", е убедена, че расте прекрасно поколение – будни, умни, находчиви деца.

Тя напомня, че те имат достъп до цялото човешко знание отвъд въображението на всяко предишно поколение. "Предизвикателството пред нас, техните родители и учители, е да им помогнем да се справят с трудностите и да се възползват от възможностите на времето, в което са родени", убедена е тя. Като дългогодишен преподавател, превърнал качеството на образованието в своя мисия, д-р Иванова напомня, че зависимостта от технологиите крие опасности, а консумирането на информация не е знание. "Децата трябва да бъдат насърчавани да разчитат на собствените си знания и умения, да разсъждават задълбочено и критично, да бъдат провокирани да преоткриват света", допълва тя.

Заключението, около което са обединени специалистите, е, че по-високи резултати може да очакваме, когато всички страни в образованието са истински ангажирани и носят своята отговорност – и учениците, и учителите, и родителите. Само с продължителни и целенасочени усилия ще се върви към отстраняване на най-важните слабости и повишаване на качеството на образованието.