Поклон пред паметта на Васил Левски 19.02 | 09:09

На 19 февруари всички българи се прекланят пред паметта на един от най-великите българи – Васил Левски.

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Той е известен още с прозвищата си "Дякона", "Апостола" и се счита за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. През 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски, като според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868).

В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.

На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче. На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда. Тогава мястото на бесилото е било далеч извън София, днес то е в центъра на столицата на България.

Всичко до тук са само сухи факти, които не могат да обхванат нито истинското значение на Васил Левски в историята на български народ, нито да изградят образа му в съзнанието на поколенията.

Фигурата му е обвита с легенди още приживе, а неслучайно на него се дава прякора Апостола – Апостола на българския народ, Апостола на свободата, Апостола на българите, чието дело и пример са променили съдбата на цял един народ. Защото Васил Иванов Кунчев – Левски е тази най-светла личност, от която всеки един народ има нужда – както тогава, преди век и половина, така и днес.