Полицаи изтезавали заподозрян за убийството на Андрей Луканов 04.12 | 15:41

Полицаи са използвали изтезания, за да се изтръгнат самопризнания за убийството на Андрей Луканов.

Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСЧП), който гледа делото на Юрий Ленев срещу България.

В решението си ЕСПЧ приема, че Ленев е бил изтезаван в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание.

Това е първото дело срещу България, по което изтезанието е основното сред всички установени нарушения, посочва Българският хелзинкски комитет (БХК), който предостави правна помощ на Юрий Ленев – основният заподозрян и впоследствие оправдан от съда за убийството на Андрей Луканов, застрелян на 2 октомври 1996 година пред дома си на улица "Латинка" в София.

Полицията арестува Ленев три години след убийството – на 1 юни 1999 г. Той е возен с качулка на главата до Копривщица, като по пътя е малтретиран от съпровождащите го полицаи – бит е с юмруци, с твърди предмети, а краката му са притискани с вратата на микробуса. Ленев губи и на няколко пъти съзнание.

Изтезанията продължават и във вилата на МВР в Копривщица, като Юрий Ленев продължава да е държан с качулка на главата. След това е разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел "Тежки престъпления срещу личността" в националната полиция.

След като Ленев е върнат в София следователят Богдан Карайотов му повдигна обвинения за съучастие в убийството на Андрей Луканов. От същия ден е и медицинската експертиза, която установява: "множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак”. Две седмици по-късно е правена и втора медицинска експертиза, която също установява следи от изтезанията.

В резултат на изтезанията Ленев прави самопризнания, въз основа на които е осъден на доживотен затвор за съучастие в убийството на Андрей Луканов. Впоследствие обаче той, както и другите подсъдими, е оправдан, като съдът отказва да зачете тези показания, тъй като приема, че са добити в нарушение на закона.

Срещу част от полицейските служители, които са отговорни за изтезанията, е повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда. Ботьо Ботев не е привлечен като обвиняем.

На 30 октомври 2006 г. полицейските служители са оправдани от Софийския военен съд. Той приема, че те са използвали сила законно, с цел да преодолеят съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата е обжалвана, но на 30 юли 2007 г. тя е потвърдена от Военно-апелативния съд, чието решение е окончателно.

Решението по делото Ленев срещу България е първото, в което ЕСПЧ установява изтезание като основното нарушение. В единствения предишен български случай (Бекирски срещу България), в който Съдът установява изтезание, основното нарушение е на правото на живот по член 2 от ЕКПЧ, отбелязват от БХК.

Наред с материално нарушение на член 3 от Конвенцията, ЕСПЧ установява и редица други нарушения.  Според съда е налице неефективно разследване, в резултат от което нито едно от лицата, участвали в изтезанието на Ленев, не е осъдено. Нещо повече, съдът преценява, че по самия си характер наказателните обвинения срещу тях, които приключват с оправдаване, не са насочени към основното, от което той се оплаква – "че той е бил подложен умишлено на малтретиране с цел изтръгване на самопризнание".

Това повдига сериозния въпрос за липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание – задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия. Изтезанието е международно престъпление, за което Конвенцията против изтезанията на ООН изисква установяване на универсална юрисдикция.

В днешното си решението ЕСПЧ намира и нарушение на член 8 от Конвенцията поради недостатъците на правната рамка, позволяваща произволна употреба на специални разузнавателни средства по отношение на жалбоподателя.

Съдът присъжда обезщетение на жалбоподателя Юрий Ленев в размер на 27 000 евро за претърпени неимуществени вреди, както и 4000 евро за разноски по делото.