Половината българи не планират почивка това лято 19.06 | 19:00

53% от българите към средата на юни вярват, че най-лошото е вече зад нас. Четири пъти по-малък е делът на онези, според които най-лошото, свързано с епидемията предстои – 13%. Тезата, че най-лошото е вече зад гърба ни се споделя главно от хора на възраст до 50 г., от високообразовани респонденти и от жители на населените места извън столицата.

Това се казва в коментара на Екзакта Рисърч Груп по данни от национално представително проучване, проведено в периода 6-13 юни. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) са интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 населени места на страната. Интервютата са проведени по метода "лице в лице".

Значителен, обаче, се оказва делът на хората, които не могат да преценят какво следва занапред – 34%. Най-неясно изглежда бъдещото разпространение на коронавируса у нас според ниско образованите и бедните българи, но и според жителите на София (очевидно по различни причини).

Настоящото изследване регистрира, че оценките на столичани се разделят на два съизмерими дяла от по 45%, когато става дума за очаквания относно бъдещето на пандемията у нас. 45% твърдят, че лошото е вече зад гърба ни и също толкова са столичаните на мнение, че ситуацията с коронавируса у нас е твърде неопределена и неясна. В сравнение с градовете извън столицата, жителите на столицата и на селата по-рядко са крайни песимисти и по-рядко мислят, че лошото тепърва предстои.

69% от българите определят като адекватни ограничителните мерки от март до май т.г., въведени във връзка с разпространението на Ковид-19 у нас, а 64% преценяват като адекватни и мерките по разхлабване на извънредното положение от началото на май.

Неприемащите мерките на държавата (както ограничителните, така и разхлабващите) са равни дялове от по 17%.

Най-висока подкрепа за ограничителните мерки регистрираме сред жените, сред хората на възраст над 40 г., сред  високообразованите респонденти и сред хората с жизнен стандарт над средния.

Ограничителните мерки получават по-изразително одобрение от жителите на столицата и на областните градове – те са подкрепяни от по около 70% от жителите и на двата типа населени места.

Мерките по разхлабването са оценявани като адекватни най-често от жителите на по-малките населени места.

Симпатизиращите на партиите от управляващата коалиция значително по-често одобряват ограничителните мерки в периода март – май т.г. в сравнение с привържениците на опозицията. Това означава, че въпреки непартийната си природа, мерките се възприемат нееднозначно от партийните електорати.

В обществото като цяло, обаче има консенсус по това, че и ограничителните мерки, и тяхното разхлабване, се оказаха навременни и адекватни.

Настоящото изследване дава информация и за самооценките на българските граждани относно поведението на българите по време на епидемията.

89% от българите твърдят, че по-скоро се съобразяват с препоръките на Националния оперативен щаб за социална дистанция, дезинфекция, носене на маски и пр. По-често това декларират жените, възрастните хора, образованите респонденти и жителите на големите градове.

9% от българите споделят, че те лично познават хора, които вече са преболедували от Ковид-19. Това твърдят по-често от останалите респонденти на възраст между 30 и 60 г., високообразовани хора, както и жители на градовете извън столицата.

В същото време се оказва доста висок делът на българите, които заявяват, че повечето им познати не вярват на информациите за разпространение на коронавируса – 54%. Най-често в подобна среда на недоверие към информацията за пандемията се движат млади хора на възраст до 30 години, ниско образовани респонденти, както и жители на населените места извън столицата.

Според 63% от пълнолетните българи пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията пред общата заплаха. Така, според изследването, хората се оказват разделени на здрави и болни, млади и стари, вярващи и невярващи в епидемията, спазващи и неспазващи социална дистанция и т.н. Най-често подобно делене прави впечатление на жителите на столицата. 73% от тях са убедени, че пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията.

Що се отнася до подкрепата за една или друга медицинска теза, свързана с разпространението на коронавируса у нас, данните показват, че мнозинството от българите се самоопределят като хора, които намират за близко до собствените си позиции мнението на председателя на НОЩ ген. проф. Венцислав Мутафчийски. Така мислят 62% от интервюираните. Други 34% се определят като хора, на които повече импонират позициите на доц. Атанас Мангъров.

Най-много поддръжници на тезите на шефа на НОЩ ген. Мутафчийски има сред жените, сред хората на възраст над 40 години, сред образованите респонденти и сред 2/3 от жителите на София.

Позицията на доц. А. Мангъров пък се споделя най-често от хората на възраст между 30 и 40 г.

В настоящото изследване регистрираме наличие на взаимовръзка между оценките за адекватност на ограничителните мерки и представите на хората за развитието на болестта. 56% от интервюираните, които определят като адекватни ограничителните мерки в периода от март до май, в същото време са убедени, че най-лошото вече е зад нас, т.е. те вярват, че мерките вече са дали добър резултат.

Една трета от интервюираните в настоящото изследване посочват, че страдат от хронични заболявания, като това е в сила за две трети от сънародниците ни на възраст над 60 години. Цели 92% от хронично болните твърдят, че досега са се съобразявали с препоръките на НОЩ. 70% от хронично болните подкрепят позициите, изразявани от проф. Мутафчийски, което е по-висока подкрепа от средната за работата на шефа на НОЩ в страната.30% от хронично болните споделят позициите, изразявани от доц. Мангъров.

73% от хронично болните определят като адекватни ограничителните мерки от март до май. В същото време по обясними причини те са по-предпазливи в ентусиазма си относно разхлабването на мерките в сравнение с българите, които не страдат от хронични заболявания.

34% от българите посочват, че по време на епидемията не им се е наложило да прекъсват работа. Други 25% са били в отпуск (16% от тях в платен и 9% неплатен).

5% твърдят, че са загубили работата си и още не са намерили нова, а 2,4% посочват, че са загубили работата си, но вече са намерили нова. Една трета от интервюираните не работят и пред тях не стои въпроса за оцеляване на трудовия пазар (става дума за пенсионери, за учащи, за жени в майчинство и т.н.).

Почивките на българите през летните месеци

30% от интервюираните българи посочват, че възнамеряват да отидат на почивка през лятото. Цели 50% обаче заявяват, че няма да почиват. Една пета от интервюираните все още нямат конкретни планове и вероятно изчакват да има по-голяма яснота относно развитието на епидемията у нас, а може би част от тях тепърва ще оценяват финансовите си възможности.

Сред категорично решилите да почиват през това лято най-често се срещат млади хора на възраст до 40 г., мъже, образовани и заможни респонденти, както и жители на столицата.

Единствено сред столичаните делът на желаещите да почиват е по-голям от този на посочващите, че няма да почиват. В населените места извън столицата заявяващите, че няма да почиват през това лято са по-висок дял от тези, които могат да си позволят отдих.

Особен интерес представляват отговорите на въпроса къде ще почиват онези българи, които възнамеряват да ползват летни отпуски и да пътуват. Немалка част от тях са давали повече от един отговор на този въпрос.

Близо 17% от българите възнамеряват да почиват на българското Черноморие, а 9% твърдят, че ще отидат на планина или на балнеокурорт у нас.

6.3% ще почиват през лятото на вила или на село.

На море в България ще почиват предимно млади хора на възраст между 18 и 40 г., главно жители на областните центрове и на малките градове на страната.

На планина или на балнеокурорт в България ще почиват главно хора на възраст между 50 и 60 г. На вила и на село ще почиват най-често българите на възраст над 60 години.

4,3% от интервюираните твърдят, че ще отидат на море в Гърция, а около 1% избират морето в Турция. На море в друга страна (не в Гърция и Турция) посочват, че ще почиват под 1%.

2,3% възнамеряват да отидат на екскурзия в чужбина.

Най-често се готвят да почиват в чужбина столичани, като сред тях е разпространена по-често, отколкото за страната и опцията "екскурзия в чужбина”.

Най-често желание да почиват на море в Гърция изразяват хората на възраст между 40 и 50 години. Турция е предпочитана дестинация за отдих от българи на възраст между 30 и 50 години. За екскурзия в чужбина пък се стягат най-често хората на възраст между 18-40 г. и столичани.