Попова Коледа или Зимен Кръстовден затваря цикъла на "мръсните дни" 05.01 | 07:15

Попова Коледа или Зимен Кръстовден отбелязва българската църква на 5 януари, като този празник затваря цикъла на "мръсните дни", започващи от 25 декември.

"Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Исус все още не е получил Светото Кръщене.

5 януари е известен в народния календар и като Кръста, Водокръст или Водокръщи. Тогава се слага край на космическия хаос и злите сили, бродещи по земята в некръстното време, със силата на светената вода и кръста.

На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.

На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.

Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.

В някои райони на Северна и Югоизточна България на днешния ден ходят водичарки, наричани още совойки, които изпълняват функцията на попа, ръсейки с натопена в мълчана вода китка босилек всяка къща, през която минат. Те са неженени девойки, преоблечени като булка и младоженец, съпровождани от група малки момичета.

Действията и смисълът на обикаляне на водичарките е сходен с тези на коледарите и лазарките. Те също пеят песни и пожелания на живущите в дома, а децата с тях събират дадените им дарове, най-често орехи, брашно, плодове, лук или дребни пари.

Трапезата на тази вечер задължително е постна, отрупана с боб, постни сарми и плодове, а някъде се прави и обредна пита както на Бъдни вечер.