Почасово и седмично заплащане - има ли почва у нас 10.11 | 17:15

От първи януари следващата година минималната месечна работна заплата ще стане 933 лева. Размерът ѝ ще се повиши с 19.6%, или със 153 лв. спрямо сегашната ѝ стойност. Преизчислено размерът на минималната часова работна заплата ще стане 5.58 лв./час. Това е добра новина, но ако методиката на определянето ѝ не е обратна на тази в развития свят. Докато там минималното възнаграждение за час е базата по която се изчислява минималната месечна работна заплата, при нас от МРЗ се пресмята почасовото възнаграждение.

Тази на пръв поглед незначителна разлика води до по-малка гъвкавост на пазара на труда, което се отразява и на производителността. Защото работодателите срещат затруднения при нормативното регламентиране на договор за работа по брой отработени часове.

В България не можеш да отидеш в една фирма инцидентно и да поискаш да измиеш прозорците на офиса ѝ за 2 часа срещу надлежна документация според изискванията на НАП и Министерството на финансите, казва икономистът Румен Гълъбинов. Не можеш и да отидеш да помагаш в ресторанта на роднина при по-голяма натовареност като например сватба или служебен купон. Ако това става периодично, най-вероятно ще ви бъде предложен трудов договор на половин работен ден и толкова. Никаква гъвкавост, въпреки че животът я изисква.

Възможно е трудът ви да бъде скрепен нормативно и с граждански договор, но тогава осигуровките са изцяло за ваша сметка, което едва ли е предпочитан от вас вариант. Най-често такива просто не се плащат.

В повечето развити държави националните минимални работни заплати се изчисляват на базата на почасовите възнаграждения, пише БАНКЕРЪ.

"Минималната почасова ставка ще изсветли сивия сектор, защото ще се удържат осигуровки за всеки отработен час. Оттам и осигурителните вноски за пенсия, което ще доведе до повишаване на пенсиите”, е мнението на Гълъбинов.

По данни от средата на тази година почасовото заплащане у нас остава над три пъти по-ниско от средното за ЕС, въпреки че през миналата година страната ни се нарежда на второ място по-ръст на почасовите възнаграждения в общността.

Ниското ниво на заплатите предполага и по-висок ръст на увеличаването им. Почасовите възнаграждения и заплати в България са нараснали с 15.5% на годишна база през 2022-ра до средно 7.1 евро. Единствената държава с по-силен ръст е Унгария, където средното почасово възнаграждение скача с 16.4% до 9.1 евро.

Средното почасово заплащане в ЕС нараства през миналата година с 4.4% до 22.9 евро на час. Конкретно за еврозоната увеличението е 4% на годишна база до средно 25.5 евро на час.

Интересно е да се отбележи, че по данните на Евростат средното почасово възнаграждение в Сърбия, която не е член на ЕС, е по-високо от това в България – средно 7.4 евро на час.

След България, страните с най-ниски почасови възнаграждения са Румъния (9 евро), Унгария (9.1 евро), Латвия (9.6 евро), Полша (10.3 евро), Хърватия (10.4 евро), Словакия (11.4 евро), Гърция (11.6 евро), Естония (12.2 евро), Литва (12.5 евро), Чехия (12.5 евро) и Португалия (13 евро).

С най-високи средни почасови възнаграждения в ЕС са Люксембург (44.4 евро), Дания (41 евро), Белгия (33.4 евро), Ирландия (31.8 евро), Нидерландия (30.7 евро), Германия (30.3 евро), Финландия (29.6 евро), Австрия (28.6 евро), Франция (27.7 евро), Швеция (27.3 евро), Италия (21.2 евро), Словения (19.8 евро), Испания (17.5 евро), Кипър (15.6 евро) и Малта (13.6 евро).