Почитаме Св. Николай Чудотворец 06.12 | 09:06

Православната църква чества св. Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.

Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.

Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал. Св. Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата. 

Според народните поверия именно св. Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември. По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. "Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” - казва народната приказка. 

Задължително на Никулден на масата присъства шарана. Преданията казват, че св. Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран - това е причината традиционно, именно тази риба да присъства на празника. Някога на никулденската трапеза задължителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали. Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете и умрете. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести. На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан. Тогава шарана се приготвя цял - пълнен с ориз и орехи, когато е готов се прикадява с тамян, начупва се и се раздава за здраве. Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (който свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия - постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други. 

На този ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нино. Освен моряците и рибарите, за свой празник го приемат банкерите и търговците.