Почитаме Христо Ботев и паметта на загиналите за свободата на България 02.06 | 07:33

Днес е 2 юни – денят, в който почитаме паметта на поетът и революционер Христо Ботев, както и загиналите за свободата на България. Освен това днес се навършват и точно 140 години от смъртта на Ботев и неговите четници, повечето от които дали живота си във Врачанския балкан под връх Околчица. По този повод в редица български населени места ще се проведат масови мероприятия. В 12:00 ч. на обяд сирените в цялата страна ще вият включени за 2 минути, през които изправени и с мълчание българите трябва да почетат паметта на своите герои, отдали живота си за свободата на нашата държава. В родния град на Христо Ботев – Калофер, както и на още много места в страната ще се проведат различни мероприятия.  

През май 1876 г., вследствие новината за избухването на Априлското въстание, Христо Ботев започва дейност за организиране на чета и става нейн войвода. От Гюргево в Румъния се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой на Ботевата чета. Привечер след сражението с турците куршум пронизва поета и революционер. Едва ли е предполагал, че когато е писал стихотворението си "Хаджи Димитър" невероятното му слово "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев, припомня БГНЕС.

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.