Правителството залага 3 милиарда лева за капиталови разходи в инфраструктурни проекти 28.03 | 11:59

Амбициозен план за цялостно завършване на автомагистрала "Хемус" до 2029 година обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. В интервю за подкаста "Код Строител" на вестник "Строител", министърът разкри, че още през тази година ще бъде пуснат в експлоатация лот 1 на магистралата от пътен възел "Боаза" до пътен възел "Дерманци".

"Ако това мнозинство има възможността и хоризонта да изкара пълния 4-годишен мандат, планираме през 2029 г. АМ "Хемус" да бъде пусната напълно в експлоатация", заяви категорично Иванов.

Министърът обяви, че вече е издадено разрешение за строеж на един от етапите на лот 4, който ще стартира през 2025 година. По отношение на последния лот 9, който е от пътен възел "Буховци" в посока Търговище, се предвижда издаване на разрешение за строеж още през тази година, като в момента тече последна отчуждителна процедура.

Амбициозен бюджет за инфраструктурни проекти
Министър Иванов разкри, че в капиталовата програма на министерството са заложени около 3 милиарда лева. Той подчерта, че основните акценти в бюджета на МРРБ тази година са продължаването на общинската програма и завършването на важните инфраструктурни проекти.

"Неразплатените средства, на които миналата година общините изключително много разчитаха, са над 525 милиона лева", посочи Иванов, като уточни, че сега в Закона за държавния бюджет са залегнали 1,650 милиарда лева, които ще трябва да покрият немалка част от разходите, направени от общините.

Проблеми със санирането и решения
Министърът не скри проблемите при изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). "Имаме 15 месеца забавяне, което е фатално. На база на докладите, които са направени от съответните дирекции, аз го разчитам като едно буквално престъпно бездействие", заяви категорично Иванов.

Той отправи призив към всички кметове да организират своята работа така, че физическото изпълнение на проектите и тяхното приемане с приемателна комисия да бъде до март следващата година, защото окончателният отчет, който трябва да се направи пред Европейската комисия е до 30 юни 2026 година.

За да не бъдат ощетени гражданите, чиито сгради не могат да бъдат включени в срока на НПВУ, министерството е разработило втория етап на Националната програма за саниране, която ще стартира още от тази година. В Закона за държавния бюджет са записани 2,5 милиарда лева по тази програма, които ще бъдат поетапно инвестирани до 2028 година.

Други важни инфраструктурни проекти
По отношение на АМ "Струма" министърът съобщи, че е приета пътна карта, според която поне лявото платно трябва да бъде завършено до 2031 година, за което има договорка с Бернската конвенция. Тази година трябва да започне изграждането на обхода на Кресна, за да се облекчи движението.

За скоростния път Видин – Ботевград Иванов обяви, че в участъка между Ботевград и Мездра в края на юни ще има осигурена проходимост, като се направи етапна връзка между двата лота. Очакванията са до края на 2026 година да бъде приключен участъкът поне до Ботевград, Мездра и Враца.

Министърът разкри, че по време на строителството там са били идентифицирани 7 свлачища. За 2 от тях вече има проектни решения, а по останалите 5 се работи в момента.

Водна инфраструктура и дигитализация
По отношение на ВиК инфраструктурата, Иванов съобщи, че са необходими над 30 милиарда лева за рехабилитация на цялата мрежа за питейно-битови нужди. Той призова кметовете и местните администрации, когато кандидатстват по Инвестиционната програма за общински проекти, да приоритизират тези обекти.

Министърът посочи, че през 2024 година трябва да се пусне в експлоатация язовир "Луда Яна", а през същата година ще стартира възлагането на изработването на ПУП и предпроектни проучвания за изграждането на язовир "Черни Осъм".

В сферата на дигитализацията, МРРБ следва Националната стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор до 2030 година, която включва подкрепа за въвеждане на Строително-информационно моделиране и създаване на Единна информационна система по устройство на територията.