Преброяване 2021: Здрав ли е българинът 16.12 | 12:45

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания, съобщават от Национален статистически институт (НСИ)
Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.
Самооценка на здравето
Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос "Как най-общо оценявате Вашето здраве?" е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.
Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 2 700 039 (45.7%), следвани от много добро - 1 558 163 (26.4%), и задоволително - 1 086 981 (18.4%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%). Хората, които са посочили, че не могат да определят, са 77 354 (1.3%). Отговор "Не желая да отговоря" са отбелязали 211 764, или 3.6% от отговорилите лица.
НСИ
Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата.. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.8%) в сравнение с жените (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си - 1.2% от мъжете и 1.4% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3.5% от мъжете и 3.6% от жените.
Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 93.3% от момчетата и на 93.6% от момичетата. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като лошо (по 0.2%) и много лошо (по 0.1%), както и за тези, за които не е определено (по 0.8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3.3%).
С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от жените. Задоволително е то за 40.0% от мъжете и 43.3% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве - 1.8% от мъжете и 2.0% от жените, отговорили на доброволния въпрос.
НСИ
Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (71.1%). Като задоволително оценяват здравето си 19.2% от самоопределилите се като българи, а 4.6% - като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.6%).
НСИ
Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85.1% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (10.0%), лошо или много лошо (3.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1.1%). Само 0.5% от ромите не могат да оценят своето здраве.
Лицата, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 г., съставляват 72.1% от отговорилите на въпроса.
НСИ
В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е най-голям в областите Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%). Най-нисък е делът на лицата в много добро и добро здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен стойността на показателя е идентична с общия за страната.
Водещи
-
Проф. Антоанета Христова: Живеем в олигархична система, а не в демокрация
"Вирусът беше посят сред тези, които отказаха да бъдат активни граждани", смята политическият...
28.05 | 15:40
-
Децата у нас са изложени на най-висок риск от бедност
Всяко четвърто дете в ЕС e застрашено
28.05 | 15:30
-
Пореден провал: За девети път ракетата на SpaceX не можа да излети
Американската компания потвърди, че е загубила прототип на тежката ракета „Старшип“
28.05 | 15:20
-
Костадинов: Във всяка една държава, която е приела еврото, е имало скок на инфлацията
Лидерът на „Възраждане“ твърди, че данните за инфлацията у нас се фалшифицират до последно
28.05 | 15:10
Най-четени
-
Съвсем нов и силно заразен вариант на Ковид-19, обозначен като NB.1.8.1
Мутацията вече е открита и у пътници, посетили Китай, Япония, Южна Корея, Тайланд, Франция,...
28.05 | 11:00
-
На прага на еврозоната: Кога ЕС ще одобри България за приемане на единната валута
Това означава, че след това министрите от Еврогрупата и първите европейски финансисти от...
28.05 | 10:26
-
Глобите за родители, които не запишат децата си на детска градина или училище, се увеличават
Това предвиждат предложени от МОН промени в закона за предучилищното и училищното образование.
28.05 | 09:59
-
Борисов: Популизмът взима вече опасни размери в българската политика, особено след образуването на дело в Конституционния съд
Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в кулоарите на Народното събрание днес, коментирайки...
28.05 | 12:45