Представете си парламент от 175 депутати! Ще се види ли кой депутат колко работи? 05.12 | 09:20

Димитър Димитров е политолог, експерт по изборни системи. Преподава дисциплината "Избори и избирателни системи" в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Разговаряме с него след участието му в третата Национална конференция по изборни системи, на която той бе лектор и чийто медиен партньор е iNews.

Социолозите и политолозите постоянно спорят за изборните методики – Д'Онт и Хеър-Ниймайер. Коя е от тях е по-справедлива в крайна сметка?

- И двете са еднакво несправедливи. Т.е. и при двете има несправедливи следствия. Това е известно като локална несправедливост – тогава, когато трябва да бъде направено двойно пропорционално разпределение – национално и локално. Разликата между двете е, че са ощетени различни класове участници. Ако се използва, така както се използваше през '90-е години и до 2005 година, таблица с делители Д'Онт, известна като метод Д'Онт, резултатът ще бъде за сметка на голямата партия.

Когато се използва това, което се използваше в 2009 година и след това, ощетени ще бъдат малки партии. Аз винаги съм твърдял, че малките партии трябва да имат малко по-голяма сигурност. Другото нещо, което е важно за Д'Онт – този метод винаги дава на най-голямата партия шанс да получи поне едно място повече.

Зависи вече от самите разпределения и това се вижда добре и на изборите сега. Д'Онт дава две места повече на големите партии за сметка на малките. Ако използвахме Д'Онт, ББЦ щеше да има един мандат по-малко и АБВ също, а съответно ГЕРБ и БСП – по един мандат повече, което предполагам, че лежи в основата на идеята да се върнем към Д'Онт.

Продължава дебатът на "проблемния" изборен район "Чужбина" и това колко мандата трябва да бъдат излъчени - 4 или 10?

- Няма значение колко ще са мандатите. Всяко число между 4 и 10, тъй като говорим за 130 000 гласа и 13 000 е приблизителната цена на един мандат. Десет биха били много, но 4-5 биха разтоварили разпределението така, че да няма допълнителен източник на натиск върху локалните разпределения.

Част от проблема с несправедливостта е свързан с това, че мандати, спечелени в чужбина трябва да бъдат запълнени с кандидати на място в страната. В чужбина няма листа.

Но ето, че благодарение на тази методика бе излъчен един многоцветен парламент. А може ли един такъв парламент да бъде стабилен?

- Той е стабилен заради едно - в него няма и малцинство, дори което да желае той да прекрати съществуването си. В тоя смисъл той е много стабилен. Неговия мандат, дължината на мандата, ще бъде на дневен ред тогава, когато се появят в парламента такива части от представителството, които желаят неговото прекратяване. А това няма да се случи скоро.

Това означава ли, че животът на кабинета се крепи на това дали няколко малки партии искат да запазят депутатските места?

- Така изглежда от една външна гледна точка. Факт е, разбира се, че общо бихме загубили, ако правим избори на всеки шест месеца, защото един от източниците на неефективност в управлението, са и честите избори. Все пак в България от 2013 година насам имаме петима министър-председатели. Това наистина е много по-лоша нестабилност, отколкото нестабилността на един силно фрагментиран парламент.

А ако се намали броят на депутатите?

- Отдавна настояваме за това и аз всеки път мога да аргументирам, че това би било едно много добро решение. Работата ще стане много по-прозрачна от една елементарна гледна точка. Знаете, че в парламента има една работеща група и една група, която не ѝ случва да стигне до изказване в комисия дори. Имахме и такъв случай с депутатка, която бе прекарала два мандата и не беше взела думата дори и в комисията, за работа в която ѝ се плаща допълнително. Малките партии ще имат по-малко представителство, това е. Няма да имат 11, а 6 или 7 мандата.

Аз мисля, че един разумен брой депутати е около 175. Освен всичко останало - това ще позволи да се види и кой какво работи. Сега, като имаме 240, тези 65-75, които никога не вземат думата, даже не ги и знаем кои са.

Защо точно 175?

- Защото толкова са в Холандия, която има 17 милиона души население и това е една от най-високите норми на представителство. Тоест може да се работи с такова число дори и за такава голяма икономика, каквато е Холандия. Скоро Унгария намали броя на депутатите, които бяха 360. Но общо взето, при намаляващо население и намаляващ брой гласоподаватели някак си не е много разумно да се поддържа брой на народните представители непроменен. Няма нищо сакрално в числото 240. Отгоре на всичко то може да бъде променено с едно просто решение от 2/3 от парламентаристите в НС, тъй като означава смяна на едно число в Конституцията. И това не е свързано с Велико НС. Просто трябва депутатите в продължение на три месеца на три различни гласувания да го подкрепят.

Един свързан с предишния въпрос, който се отнасяше до правителството - нямате ли усещането, че премиерът по-скоро заема ролята на арбитър, по-типична за един президент?

- Да. Спекулира се, разбира се, с неговото бъдеще и с развитието на неговата кариера, тъй като той е на възраст, на която все още част от кариерата му предстои. Той е преминал един много дълъг път от охранител, главен секретар на МВР през кмет, лидер на най-голямата партия, министър-председател веднъж и сега отново. Нормално е да се спекулира с бъдещото развитие на Борисов. Ако добре разбирам подтекста на вашия въпрос - предстои ли му участие в президентските избори след две години, което, разбира се, може да бъде и повод освен всичко останало да се модифицира мнозинството или правителството.

Но аз мисля, че би било нищо повече от гадаене да се опитваме да предвидим какво ще се случи след две години. Мога само да кажа, че сегашното положение в парламента и в изпълнителната власт може да бъде променено само с някакъв вид външни шокове, с някакви специални събития, които са външни и са неконтролируеми. Вътрешните подлежат в общия случай на менажиране. Дори и да се появят мини кризи всички са настроени достатъчно компромисно, за да търсят решение, вместо промяна на статуквото, на съществуващия ред.