Президентът свиква КСНС, за да нищи еврофинансирането 20.01 | 11:47

Президентът Росен Плевнелиев свиква Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) през февруари по повод финансирането на проекти от ЕС и договора за партньорство с Европейската комисия за периода 2014–2020 г. Държавният глава и вицето му Маргарита Попова се отчетоха за втората година от встъпването им в длъжност в президентската институция.

Плевнелиев характеризира двете години от мандата си като особено големи предизвикателства и изброи всички тежки явления, съпътстващи работата му като президент. Сред тях той открои тежката, световна икономическа и финансова криза, налагането на разделение в обществото и силния миграционен натиск.

Президентът определи изминалата 2013 г. като година на зараждащото се гражданско общество и не пропусна да изброи вълната от протести и силното противопоставяне между политическите лидери.

Основният проблем, който трябва да преодолее обществото ни, е липсата на доверие, защото то затормозява работата на институциите и нарушава основни национални ценности, смята държавният глава.

"Важно е сега политиците да заработят за народа, не за себе си. Защото днес изглеждаме объркани, без авторитети, без обща кауза и цел. Изглеждаме разделени, с ниско самочувствие, а почти половината българи са в риск от бедност и социално изключване", възмути се Плевнелиев.

Относно строителството на газопровода "Южен поток" държавният глава заяви, че подкрепя проекта, стига той да е съобразен с изискванията на европейското законодателство и пазарните цени.

Държавният глава се опита да се измъкне по темата за такса ВЕИ като обвини управляващите, че не правят разлика между данък и такса.

"Сезирам Конституционния съд. Какво толкова правим, че министърът на енергетиката иска да инициира протести срещу държавния глава? Инициираме протести, когато държавният глава ползва конституционното си право? Каква държава сме? Докъде ще го докараме", оправда се Плевнелиев.

По думите му той бил застанал на страната на малките и средни производители на електроенергия от ВЕИ.

"Работим усилено за диверсификация на страната чрез строителството на газови интерконектори, како и концесия за добив на газ в Черноморския шелф на България", каза той.

Според него газовият интерконектор България – Гърция е стратегически важен за страната, защото осъществява връзката с връзката с Транадриатическия газопровод, по който ще тече газ от Азербайджан за Европа.

По думите му България е важен фактор за стабилизирането и европейското развитие на държавите от Западните Балкани. В тази връзка той подчерта, че се работи за добросъседство, европейско развитие и просперитет на Балканите.

Президентът се изкара оптимист относно бедността на нацията, като посочи, че бедността не е диагноза и не е присъда. "Това, че сме най-бедни в ЕС, не означава, че винаги ще е така. Двигателите на растежа са както знаем инвестициите, експортът и потреблението", каза той.

Въпреки всички публикации за принадлежността на Росен Плевнелиев към олигархически и монополни кръгове, той обвини именно тях за затрудненото функциониране на пазарната икономика, като посочи, че те са пречка пред инвестициите.

Плевнелиев реши да поучава политиците и им препоръча да не командват и кадруват съдебната система, и да заработят за народа, а не за себе си. "2013 г. беше годината на гражданската енергия. Тази енергия ще ни помогне да превърнем 2014 г. в година на отговорните решения", допълни президентът.

Той се опита да развенчае два мита, които според него са се наложили през 2013 г. – този, че България няма идеал, цел и посока, и това, че страната ни няма дългосрочна визия и план.

"Министерският съвет прие през месец декември 2012 г. Национална програма за развитие на "България 2020", като президентът изигра решаваща роля през първата година от мандата си, чрез множеството организирани съвети, дискусии и дебати за приемането на тази програма, по един националноотговорен и легитимен начин", каза Плевнелиев.

По време на отчета си, президентът засегна горещата тема от последните дни за скандала с подслушванията.

Той обясни, че много хора имат интерес да се говори за СРС-та, защото по този начин се изместват по-важните теми, като каквом се случва в администрацията, енергетиката, здравеопазването, политиката и демокрацията.

"За първи път допускаме в демократичната история в България едно не толкова демократично действие – да допуснем лидерите да се сблъскат един с друг, да изгорят всички мостове помежду си, да не могат да се гледат, да се чува от парламентарната трибуна, че единият заплашва другия. Нормално е да има сблъсък на идеи и политически идеи, не е нормално да има личностен сблъсък, който да прерасне във войни и конфликти”, коментира той.

Президентът прогнозира, че подобни сблъсъци ще се разразяват до идващите европейски избори през май.